Историята на Лийдс Юнайтед

Лийдс Сити 

Предшественикът на Лийдс Юнайтед, Лийдс Сити ФК , е създаден през 1904 г., но е принудително разформиран от Футболната лига през 1919 г. в отговор на твърденията за финансови нередности във връзка с незаконни плащания на играчи по време на Първата световна война .

Формиране на Лийдс Юнайтед

През 1920 г. Лийдс Юнайтед е придобит от председателя на Хъдърсфилд Таун Хилтън Кроутър . Кроутър планира да обедини Хъдърсфийлд Таун и Лийдс Юнайтед, но публичен протест в пресата на Хъдърсфийлд предотвратява това; в крайна сметка в Хъдърсфийлд бяха събрани достатъчно пари, за да изкупят отбора от  Кроутър, оставяйки го да се концентрира единствено върху Лийдс Юнайтед.

На 31 май 1920 г. Лийдс Юнайтед е избран да се присъедини към футболната лига; те събраха 31 гласа и влязоха във Втора дивизия заедно с Кардиф Сити , който прибраха  23 гласа.

Поради връзката с Хъдърсфийлд , Лийдс прие домашните цветове на Хъдърсфийлд за първия си домашен комплект.

1919–29 

Спечелени отличия: Първенство от втора дивизия (1923–24)

Първия мач на Лийдс след избирането им в лигата беше срещу Порт Вейл , клубът, който пое мястото на Лийдс Сити след изгонването им. Лийдс загуби мача с 2–0, но седем дни по-късно записа първата си победа срещу същия съпреник на Елънд Роуд, мача завърши с победа 3-1 за Лийдс Юнайтед . Въпреки това, Лийдс оказа малко влияние през сезон 1920–21 , първият им сезон, в крайна сметка завърши 14-ти. Следващите сезони ги затвърждават в лигата, завършвайки на 8-о място през 1921–22 и на 7-мо през 1922–23 , преди да спечелят първенството във Втора дивизия през 1923–24 с 54 точки. Отборът, спечелил шампионата,  с имена като Джим Бейкър, Берт Дъфилд и Ърни Харт ,донесе първия трофей в историята на Лийдс Юнайтед.

Лийдс се бори по време на дебютния си сезон в Първа дивизия през 1924–25 да  и завърши на 18-то място. Следващият сезон 1925–26 беше още по-труден но клубът  избегна изпадането . Сезонът 1926–27 ,Лийдс изпада във Втора дивизия, а Феърклоу подава оставка като мениджър. Неговият заместник беше бившият му помощник Дик Рей, който напусна Елънд Роуд през 1923 г., за да управлява Донкастър Роувърс .

През 1927–28 , първият сезон на Рей начело, Лийдс е повишен обратно в Първа дивизия, завършвайки като подгласник на Манчестър Сити . Екипът се справи добре при завръщането си в Първа дивизия, като в крайна сметка завърши 13-ти през 1928–29 .

На следващия сезон, 1929–30 , Лийдс завършва 5-ти – най-добрата позиция на клуба преди пристигането на Дон Реви . Защитната линия на отбора от Джордж Рийд, Уилис Едуардс и Ърни Харт осигури здрав защитен гръбнак на атакуваща страна, оглавявана от Том Дженингс . Отбора  допълнително е подсилен от Уилф Копинг , който се присъедини към Лийдс Юнайтед .

30-те години 

Уилф Копинг заминава за Арсенал през 1934 г. и неговото отсъствие прави голяма разлика, тъй като Лийдс пада до 18-то място през 1934–35 . Дик Рей подава оставка като мениджър и е заменен от Били Хампсън . Хампсън използва опит и набира бивши англичани като Алберт Макинрой и Джордж Браун . Той също така представи обещаващи младежи Берт Спростън , Били Фърнес и Ерик Стивънсън, които продължиха да играят за Англия. През сезон 1934–35 Лийдс приема половин жълто-полусиня лента, в знак на почит към несъществуващия  Лийдс Сити, и този комплект остава  до 1948 г., като няколко вариации на цветовете се използват между тогава и 1960–61. Клубът прие и първата си емблема през 1934 г., използвайки градския герб.

1935–36,клубът постига респектиращо 11-то място в таблицата, но 1936–37 донесе нов спад, когато Лийдс завърши 19-ти. 1937–38 отбеляза подобрение и Лийдс дори е  сред претендентите за титлата в началото на сезона, като нападателят на Южна Африка Гордън Ходжсън вкара 25 гола в 36 мача от Лигата. Отбора обаче  в крайна сметка завърши на 9-то място.

1938–39 е последният пълен сезон преди Втората световна война ,  Лийдс завършва 13-и.

1946–49 

През сезона 1946–47 след войната Лийдс Юнайтед спечели само 18 точки – равният най-нисък сбор от Първа дивизия до представянето на Стоук Сити през 1984–85 . Те записаха и това, което и до днес остава най-лошият гостуващ рекорд в историята на първа дивизия, след като спечелиха само една точка от 21 гостувания. След като е потвърдено изпадането във Втора дивизия, мениджърът Били Хампсън беше заменен от бившия играч Уилис Едуардс.

Едуардс се оказа лош мениджър и сезон 1947–48 беше борба срещу изпадането в Трета дивизия . След само една година начело на управлението, Едуардс беше върнат на поста помощник-мениджър, а съветът на Лийдс назначи майор Франк Бъкли .

1948–53 Франк Бъкли: предизвикателство за повишаване 

Преди това Бъкли беше управлявал Улвърхямптън Уондърърс, за да заеме второ място в лигата и достигане финал за ФА Къп . Първият му сезон начело на Лийдс обаче беше поредната битка за изпадане, като в крайна сметка Лийдс завърши 15-ти през сезон 1948–49 , когато Джон Чарлз дебютира в лигата.

През следващия сезон 1949–50 Бъкли изчиства голяма част от старите играчи, заменяйки ги с по-млади играчи. Новият отбор на Бъкли завърши заслужаващо 5-о място във Втора дивизия и се наслади на пробег до 6-ия кръг на ФА Къп . През сезона Лийдс също така подписа 15-годишния Джак Чарлтън .

Сезонът 1950–51 беше друг период на преход за клуба; Бъкли продължи да възстановява, като само седем  играчи останаха от наследения от него отбор през 1948 г., а Лийдс в крайна сметка завърши 5-ти.

През сезон 1951–52 Лийдс завърши 6-ти в таблицата. По това време Бъкли  все по-разочарован от неспособността на някои играчи в състава да реализират потенциала си, докато липсата на средства от борда правеше невъзможни радикални действия. Скаутите на Бъкли и младите играчи носеха талант , но това е твърде недостатъчно и бавно.

Бъкли беше на 68 в началото на 1952–53 и осъзнаваше, че бордът няма търпение за промоция. Той превключи Чарлз от обичайната си позиция в защита в ролята на централен нападател и беше награден с 27 гола в 29 участия. През сезона Джак Чарлтън също дебютира в центъра на защитата , замествайки Чарлз. Но не беше достатъчно, а Лийдс завърши сезона на 10-то място. След пет години като мениджър, Бъкли подаде оставка в края на сезона, за да поеме поста в Уолсол Таун .

1953–57 Райх Картър: реализирана промоция 

Бордът на Лийдс замени Бъкли с бившата легенда на Англия Рейч Картър . Първоначално новият мениджър предизвика размирици сред играчите; Картър беше убеден в способностите си, но язвителен и пренебрежителен при свалянето на играчите, които смяташе за по-малко талантливи. Отборният дух пострада, докато той отдели цялото си внимание върху Джон Чарлз, който възнагради предаността на своя мениджър с 42 гола в 39 мача. Въпреки целите, Лийдс все още беше непостоянен и завърши сезона 1953–54 на 10-а позиция.

През сезона 1954–55 клубът се настани в печеливша рутина под ръководството на Картър, в крайна сметка завърши 4-ти и пропусна промоцията само с една точка. Въпреки това, Чарлз е обезпокоен от вниманието на клубовете от Първа дивизия и подава писмено искане за трансфер , което е отхвърлено от борда.

През сезон 1955–56  Лийдс завършва като вицешампион във Втора дивизия – завръщайки се в Първа дивизия за първи път от 1947 г. Редовно в отбора се налагат Джон Чарлтън, Ерик Керфут , Джими Дън и Гренвил Хейр .

Завръщането на Лийд в Първа дивизия през 1956–57 сезон ги видя да завършат заслужаващо 8-мо място, като Джон Чарлз играе ключова роля. Въпреки това, през септември 1956 г., пожар унищожава Западната трибуна на Елънд Роуд; огънят беше толкова свиреп, че големи участъци от терена бяха изгорени от огъня. Пламъкът погълва цялата конструкция, офиси, екипи, клубни записи, физиотерапевтично оборудване, съблекални, стаи за директори и пресата. Щетите се изчисляват на 100 000 британски лири, а застрахователното покритие на клуба е недостатъчно. За да наберат средства за подмяна на трибуната, директорите на клуба неохотно изслушаха предложенията за Чарлз. Картър направи всичко възможно, за да убеди своя звезден играч да остане, но Чарлз беше жаден за успех на най-високо ниво и Картър не успя да го убеди, че Лийдс може да задоволи амбициите му. Чарлз е продаден на Ювентус за тогавашен световен рекорд от 65 000 британски лири.

Загубата на такъв ключов играч се отразява в представянията на терена и през следващия сезон 1957–58 Лийдс завършва на 17-то място. В края на сезона директорите на клуба решиха да не подновяват договора на Картър само след един сезон.

1958–61: упадък и изпадане 

Бил Ламбтън поема поста временно изпълняващ длъжността в Лийдс за сезона 1958–59 . Ламбтън беше нает от Картър предишния сезон и нямаше опит да ръководи футболен клуб. Той не беше постигнал голям успех като треньор и предизвика малко уважение сред играчите. Бунт на играчите доведе до това,че борда да уволни Ламбтън през януари 1959 г. и бившият мениджър Уилис Едуардс временно зае мястото на мениджър, подпомогнат от треньора Боб Роксбърг, а Лийдс успя да избегне изпадането, като в крайна сметка завърши 15-ти. Основното наследство на Ламбтън беше подписването на бившия национал на Англия Дон Реви , който тогава беше към края на своята кариера.

Евентуален наследник на Ламбтън е Джак Тейлър , който управлява Куинс Парк Рейнджърс без забележим успех и клубът изпада във Втора дивизия в края на сезона 1959–60 .

Тейлър не се представи по-добре в долната дивизия и подаде оставка през март 1961 г., за да бъде заменен от Дон Реви.

1961–74 Дон Реви: Дни на славата 

Спечелени отличия: Първенство от първа дивизия (1968–69, 1973–74), Купа на Англия (1971–72), Купа на футболната лига (1967–68), Купа на панаирните градове (1967–68, 1970–71), Черити Шийлд (1969–70), Шампионат на втора дивизия (1963–64)

Подгласници: Първа дивизия (1964–65, 1965–66, 1969–70, 1970–71, 1971–72), Купа на ФА (1964–65, 1969–70, 1972–73), Купа на панаирните градове (1966 –67), Купа на европейските носители на купи (1972–73)

Полуфиналисти: ФА Къп  (1966–67, 1967–68), Inter-Cities Fairs Cup (1965–66), Купа на Европейските Шампиони(1969–70)

При Реви Лийдс се радваше на най-успешния им период, но управлението му започна в неблагоприятни условия; клубът имаше финансови затруднения и през сезон 1961–62 само победа във финалната игра на сезона спаси клуба от изпадане в Трета дивизия.

Реви веднага направи радикални промени в клуба; приемане на всички бели цветове на Реал Мадрид  и концентриране на клубната политика върху разузнаване и развитие на младежки талант, вместо просто да купува по-възрастни играчи. Той назначи опитни треньори като Лес Кокер , Морис Линдли и Сид Оуени, внедри радикални техники като формиране на семейна атмосфера около клуба. Реви се зае с по-революционни техники, подготовката му преди мача беше щателна за деня си, персоналът му подготвяше подробни досиета на опозицията преди всеки мач и въведе изключително подробен подход към начина, по който противоположните отбори могат да бъдат анализирани. Треньори като Лес Кокер също бяха отговорни за развиването на високи нива на фитнес в играчите на Лийдс, използвайки диети и строги програми за обучение във военен стил. Реви създаде изцяло нов екип около редица изключителни младежки таланти, включително Норман Хънтър , Пол Рийни , Питър Лоримър , Еди Грей , Били Бремнър , Пол Мадли ,Алберт Йоханесон и тези бяха подкрепени от по-опитните глави Джак Чарлтън и ветерана от шотландския международен централен полузащитник Боби Колинс . Реви също направи разумна покупка, като придоби бившото крило на бебетата на Бъзби, Джон Джайлс от Манчестър Юнайтед , който треньорският щаб на Лийдс ще превърне в един от най-влиятелните централни халфове на играта. През 1964 г. този нов отбор спечели още веднъж повишение в Първа дивизия.

Лийдс оказа незабавно въздействие; те започнаха сезона с искряща победа с 4: 2 над  шампиона на лигата Ливърпул, което щеше да даде тон за останалата част от сезона. Младата страна на Реви преследва невероятен двоен успех, първенство и купа, завършвайки сезон 1964–65 ,на второ място зад Манчестър Юнайтед на Бъзби , губейки титлата при голова разлика . Те обърнаха мача на Манчестър Юнайтед в полуфинала на ФА Къп, достигайки до финала на ФА Къп, където бяха победени с 2: 1 от Ливърпул в мрачна игра, най-запомнена с появата на Алберт Йоханесон , първият чернокож играч,играл  във финал за ФА Къп.

През сезон 1965–66 г. Лийдс затвърди мястото си в Първа дивизия, завършвайки като подгласници отново в лигата  и достигайки до полуфиналите на Купата на панаирните градове с победи над отбори като Валенсия и Торино.

През сезона 1966–67 Лийдс завършва на 4-то място в лигата, както и достига полуфиналите за Купата на Англия и прави ранно отпадане от Купата на лигата . Освен това европейската им кампания завършва като победени финалисти в Купата на панаирните градове , губейки с 2: 0 от Динамо Загреб .

Лийдс прекара сезона 1967–68, преследвайки четири трофея; водещ надпреварата за титлата през по-голямата част от сезона, въпреки че в крайна сметка губи от Манчестър Сити и завършва четвърти.  Хората на Реви също бяха победени на полуфиналите във ФА Къп, въпреки че намериха първите си вътрешни и европейски успехи, спечелвайки  Купата на лигата и Купата на панаирните градове. Голът на Тери Купър осигури напрегната финална победа за Купата на лигата срещу Арсенал , а гол на Мик Джоунс осигури победата за Купата на панаирните градове над  унгарския Ференцварош .  Лийдс е първият британски отбор, който печели трофея.

Лийдс печели първенството на първа дивизия за първи път през сезон 1968–69 ; те загубиха само две мачове от лигата и бяха непобедени у дома, което беше най-добрият рекорд през 20-ти век. Цената на такава последователност в лигата се отразяваше в лошите писти за купата, тъй като Лийдс излезе от купата на ФА и Купата на лигата в ранните етапи, въпреки че достигна четвъртфинал на Купата на панаирните градове, след победи над Стандарт Лиеж, Наполи и Хановер. През този сезон Лийдс подобри следните  рекорди: Най-много точки (67) , Най-много домакински точки (39) , Най-много победи (27) , Най-много домакински победи (18) , Най-малко поражения (2) , Само 26 допуснати гола .

В началото на сезон 1969–70 Дон Реви завърши подписването на Алън Кларк от Лестър Сити, с надеждата да се опита да спечели и трите големи състезания – Лигата, ФА Къп и Европейската купа . В крайна сметка те не спечелиха нито един от тях – в Лигата Лийдс беше подгласник на Евертън , а в Европейската купа отпада на полуфиналите от  Селтик . Лийдс също стина до финала за Купата на Англия и въпреки запомнящото се представяне на Еди Грей загуби от Челси след преиграване. Лийдс на Реви са били жертви на собствения си успех; Правилата на ФА по онова време предвиждаха, че в отбора могат да бъдат използвани  само 20  играчи  и в резултат на това някои от играчите на Лийдс участваха в 62 състезателни мача през този сезон. Освен това, правилата на ФА позволяват използването само на една смяна . Други фактори, като сгъстената програма и настояването на ФА, че Лийдс ще играе 9 мача за 22 дни ( сезонът 1969–1970 е предвиден от ранното заминаване на Англия в Мексико, за да защити Световната си титла ) означава, че Реви често е бил принуден да извежда уморени играчи. Джефри Грийн от “Таймс” пише: “Това беше напрегнат лозунг, силно притиснат от загубата на един месец заради исканията за мексиканска аклиматизация за футболистите на Англия на Мондиала. Никой не е пострадал повече от играчите на Лийдс Юнайтед … В  началото на март Лийдс изглеждаше способен да спечели всичко, включително Общите избори. По това време те изглеждаха непобедими, но в крайна сметка сгъстената програма и умората  не се отрази добре.  ”

В края на сезона Лийдс спечели само Черити Шийлд , въпреки че утехата дойде под формата на награди Мениджър на годината и Играч на годината съответно за Реви и Бремнър.

През сезон 1970–1971 г. Лийдс отново е подгласник в лигата, при противоречиви обстоятелства. Лийдс загуби титлата от Арсенал с 1 точка, като по този начин натрупа рекорден брой точки за второто място, 12 точки пред третия Тотнъм. Освен това Лийдс отпадна от ФА Къп в 5-ия кръг с шокиращо поражение с 3: 2 от Колчестър , които по това време бяха в Четвърта дивизия . В Европа обаче имаше утеха; Лийдс спечели Купата на панаирните градове за втори път, побеждавайки Ювентус , като Мик Бейтс , Пол Мадли и Алън Кларк вкараха решаващите голове.

Купата на панаирните градове беше заменена с Купата на УЕФА, а в началото на следващия сезон Лийдс беше помолен да се състезава в плейоф с Барселона на Камп Ноу, за да реши кой ще запази Купата на панаирите за постоянно; Реви, който искаше да се концентрира върху вътрешната лига, и изпрати отбор, състоящ се няколко младежки играчи. Лийдс загуби мача с 2–1.

В резултат на инвазията на терена срещу Уест Бромич Албион, Лийдс получи забрана да играе първите си пет домакински мача от сезона 1971–72 у дома и успя само да вземе 2 точки от тези мачове. Въпреки това те все пак успяха да организират предизвикателство за двойника ; гол на Алън Кларк беше достатъчен, тъй като Лийдс победи Арсенал с 1: 0 във финала за ФА Купата , но за пореден път задръстванията на терена означаваха, че Лийдс трябваше да изиграе три ключови мача в рамките на една седмица; гостуване срещу Челси в лигата три дни преди финала за ФА купата и те трябваше да играят финалната си лига по-малко от два дни след финала, който беше на гости за Вълци. Лийдс трябваше само да изтегли тази игра, за да спечели титлата, но те бяха победени. Лигата отиде в окръг Дерби, отново с 1 точка. Ерик Тод от “Гардиън” пише за ситуацията през седмицата преди тези игри: “Ако Лийдс не успее да спечели нито Купата, нито титлата в Лигата, те не трябва да обвиняват загубата на форма. Те трябва да обвиняват системата. И ако Лийдс не може да постави с пълна сила срещу Арсенал на “Уембли”, тълпата може да обвини Футболната лига и Челси, които са решили, че преходът им до Уест Индия или където и да е, е по-важен от опита да помогне на Лийдс да се подготви правилно за важни футболни мачове. ” В по-късните години противоречията около играта на “вълците” ще се превърнат в скандал за уреждане на мачове с обвинения, насочени към капитана на Лийдс Юнайтед Били Бремнър. Въпреки това Бремнър ще изчисти името си от тези твърдения в съда, с доказателства, дадени за Бремнер от капитана на Вълците и нападателя Дерек Дъган, .

Лийдс завърши на 3-то място в лигата през сезона 1972–73 , и в Европа достига два финала. След две драматични седмици обаче Лийдс ще бъде жертва на едно от най-големите гигантски убийства в историята на футбола и губещи на един от най-спорните европейски финали. Във финала за Купата на Англия от 1973 г. , пълната сила на Лийдс е победена с 1: 0 от втородивизионния Съндърланд,  и две седмици по-късно отслабената страна на Лийдс Юнайтед е бита с 1: 0 от Милан в лошото настроение на победителите в Европейската купа през 1973 г. „Финал за купата. Лийдс влезе в играта без Бремнър, Джайлс и Кларк, а също и под облак от спекулации в пресата около Реви, който беше силно свързан с поста на мениджърите в Евертън. Тази спекулация и разкритието на Реви един час преди мача, че той е решил да приеме работата, създаде депресивна атмосфера в съблекалнята на Лийдс, но останалите играчи решиха, че ще спечелят трофея в знак на почит към привидно напускащия си мениджър . Милан откри резултата през първите минути, а останалата част от мача ще бъде доминирана от съмнителни съдийски решения; многобройни фаулове срещу Лийдс бяха игнорирани от съдията Христос Михас и влошаването в крайна сметка кипеше в заключителните етапи, с Норман Хънтър изгонен за отмъщение, когато Лийдс настоя за изравняване. Лийдс имаше и две жалби за наказание – хандбал и пътуване към нападателя Мик Джоунс в наказателното поле на Милан – игнорирани от съдията. Мачът завърши с хвърляне на ракети по играчите на Милан и служителите на мача от гръцка тълпа, която започна мача като неутрални наблюдатели, но я завърши, като симпатизира на играчите на Лийдс, които дадоха почетен кръг около стадиона под бурни аплодисменти. Впоследствие съдията Христос Михас бе наказан  доживотно от УЕФА ; въпреки жалбите от Лийдс Юнайтед, УЕФА не отсъди преиграване на финала и Милан никога не беше наказан.

Шокът от загубата от Съндърланд и начинът на поражение в Гърция накараха Реви да откаже работата на мениджърите в Евертън и вдъхнови отбора му да се опита да премине през следващия сезон в лигата непобеден. В последния сезон на Реви, който управлява, Лийдс спечели титлата от 1973 до 1974 г., като 29 мача бяха непобедени, като в крайна сметка загубиха от Стоук . Това все още беше рекордно непобедимо начало на кампания в лигата през 20-ти век и по-добре до кампанията на Арсенал 2003–2004 . Като цяло Лийдс загуби само 4 мача в лигата и остана на първо място за почти цялата кампания. В края на сезона Дон Реви напусна, за да стане национален мениджър на Англия.

През тринадесетте си години начело, Реви насочва Лийдс към две титли от Първа дивизия на Футболната лига, една Купа на Англия, една Купа на лигата, две Купи на паирните градове, една титла на Втора дивизия и една Черити Шийлд. Той също ги насочи към още три финала за Купата на ФА, още два полуфинала за Купата на ФА, още един финал и един полуфинал за Купата на панаирните градове ,по един финал за КЕШ и КНК . Отборът също завърши втори  във  Първа дивизия пет пъти, трети веднъж и четвърти два пъти.

Репутацията на Лийдс беше изградена върху силна организация, професионализъм, физическа стабилност (във време, когато футболът беше по-физически, отколкото е днес), както и свободно течаща атакуваща игра на крилата и търпелив футбол, базиран на притежание.  Екипът беше изграден около ядро ​​от технически адекватни, интелигентни и гъвкави играчи, които бяха готови да играят на множество позиции и наистина можеха да си разменят позиции и роли около терена. Повечето от екипа на Реви се превърнаха в  национали; през 1970 г. отборът съдържа 17 пълни международни играчи. Това беше по времето, когато отборите никога не са имали повече от 20 играчи, когато играчи извън Британските острови бяха рядко явление в английския футбол . Двама от играчите на Реви ще участват в отбора на Англия за спечелване на Световната купа през 1966 г., като Джак Чарлтън ще играе ключова роля в сърцето на отбраната, а още четирима играчи от Лийдс ще участват в отбора на Англия от Мондиал през 1970 г. (още двама са пропуснати поради контузия и умора) и петима играчи от Лийдс, участвали в отбора на Световната купа на Шотландия през 1974 г. В началото на 70-те години отборът на Лийдс можеше да се похвали с капитана на Ирландия Джон Джайлс, капитана на Шотландия Били Бремнър и капитана на Уелс Тери Йорат. Лийдс също ще наеме треньора си от първия отбор Лес Кокеркъм националния отбор на Англия през целия този период; като един от първите притежатели на ФА сертификат в треньорството, той ще комбинира отговорностите си към Лийдс с тези на националния отбор и ще играе ключова роля за успеха на Англия на световното първенство през 1966 г. като треньор на отбора.

В проучване на водещи футболни писатели, историци и учени от списание ТОТАЛ СПОРТ ,отборана Лийдс воден от Реви е избран за един от петдесетте най-велики футболни отбора на всички времена.  В епизод от 1973 г. на Големия мач мениджърът на Манчестър Сити Малкълм Алисън оценява Лийдс като най великия клубен отбор за всички времена в Англия, като посочва; “те играят най-добрия футбол, който съм виждал от която и да е английска страна досега и вероятно сравним с някои от великите отбори, които съм виждал като Унгария”.

1974 г. Брайън Клъф: 44 дни на смут 

Финалисти: Черити Шийлд (1974–75)

Дон Реви беше препоръчал Джони Джайлс като негов заместник; вместо това борда на Лийдс назначи един от най-успешните и откровени мениджъри на Англия, Брайън Клъф , който беше извел Дарби Каунти до шампионската титла  през 1972 г. Въпреки това, Клъф пристигна без своя ключов асистент Питър Тейлър, който трябваше да бъде част от сделката, договорена от председателя на Лийдс Мани Кусинс, но вместо това реши да остане в Брайтън. Клъф беше откровен критик на Реви и неговия екип; освен това неговият стил на управление беше в пълен контраст с близките отношения на Реви с играчите му и методичното му внимание към детайлите.

По време на първата среща с отбора, Клъф ссъобщава на играчите на Лийдс да изхвърлят медалите си, тъй като са ги спечелили чрез измама. Той също така се противопостави на няколко старши играчи, включително капитана Били Бремнър и Норман Хънтър , и съобщава, че Еди Грей, който е бил с контузии, че ако е бил кон, щеше да бъде застрелян преди години. Клъф закупи играчи, които според него можеха да обърнат съблекалнята като Джон О’Хеър и Джон Макгавърн от Дарби, и ги вкара в отбора преди утвърдените играчи, които бяха хладни към неговото назначение. Първият отговорен мач на Клъф е 1974 Черити Шийлд срещу Ливърпул на стадион Уембли; Лийдс загуби с дузпи след равенство 1–1, но мачът се помни най-добре, когато Бремнър и Кевин Кийгън бяха изгонени за сбиване. ФА наложи забрана за 11 мача на Брелнър. Лишен от капитана си, мандатът на Клъф е допълнително затруднен от наранявания на много играчи от първия отбор. Началото на кампанията на Лийдс в лигата беше лошо, само с една победа и две равенства от първите си шест мача, оставяйки клуба 19-ти в Първа дивизия.

Обезпокоени от лошите резултати, директорите свикаха извънредна среща, за да преценят чувствата на играчите към новия мениджър и неговите методи. Някои играчи, като Алън Кларк и Джони Джайлс , осъзнаха необходимостта от възстановяване на застаряващата страна на Реви и смятаха, че на Клъф трябва да се даде повече време. Други – особено Пол Мадли – се чувстваха по различен начин и казаха това по време на срещата. Малко след това се провежда извънредно заседание на борда и през септември 1974 г. Клъф е уволнен след само 44 дни управление. Клъф продължи  с Нотингам Форест ; от привлечените от него играчи в Лийдс, само Дънкан Макензи процъфтява в клуба.

1974–78 Джими Армфийлд: възстановяване на екипа на Реви 

Финалисти: Европейска купа (1974–75)

Полуфиналисти: Купа на Англия (1976–77), Купа на лигата (1977–78)

Клъф беше заменен през октомври 1974 г. от бившия капитан на Англия Джими Армфийлд , който стабилизира клуба – Лийдс завърши 9-и в лигата – и достигна до финала за КЕШ, след като победи испанския шампион Барселона,воден от Йохан Кройф . Лийдс обаче ще загуби още един европейски финал при противоречиви обстоятелства, губейки с 2: 0 от европейския шампион Байерн Мюнхен . Лийдс беше доминирал в мача с Байерн, като взе инициативата от самото начало; в 60-ата минута гол Питър Лоримър бе отменен привидно  съмнително решение за засада, дадено срещу капитанаБили Бремнър . Това се случи, след като рефера първоначално сигнализира за гол. Реферът Мишел Китабджиян също отхвърли две чисти  дузпи за Лийдс , първо, когато Франц Бекенбауер обработи топката в наказателното поле, а след това, когато капитанът на Байерн Мюнхен спъна Алън Кларк в полето, след като мина през вратата. В отговор на тези решения разочарованите фенове на Лийдс изтръгнаха пейките на стадиона ” Парк де Пренс ” и започнаха безредици по трибуните , в резултат на което Лийдс получи тригодишна забрана от европейския футбол. Китабджиян никога повече не е свирил в Европа.

Подпомогнат от Дон Хау , Армфийлд беше отговорен за възстановяването на застаряващата, но страховита страна на Дон Реви, задача, която той постигна с известен успех. Той запази основна група играчи – Пол Мадли , Еди Грей , Тревър Чери , Франк Грей , Тери Йорат , Гордън Маккуин и Джо Джордан – и ги допълни с хитри покупки като Тони Къри , Артър Греъм и Брайън Флин . През четирите години под ръководството на Армфийлд Лийдс игра във финал за Европейска купа , класиран за купата на УЕФА, стигна до полуфиналите на ФА и Купата на лигата и никога не завърши извън първите десет. Бордът обаче нямаше търпение за по-голям успех и през юли 1978 г. съветът го освободи, замествайки го с мениджъра на Селтик Джок Стайн .

1978–82 Стайн,Адамсон и Кларк: упадък и изпадане 

Полуфиналисти: Купа на лигата (1978–79)

Стайн остава като мениджър на Лийдс само 44 дни, преди да поеме покана за управление на шотландския национален отбор . През октомври 1978 г. управителният съвет се обърна към Джими Адамсън , дългогодишен мениджър в Бърнли , който върна Лийдс обратно в Европа и стигна до полуфинал за Купата на лигата в първия си ръководен сезон. Въпреки това, някои нещастни продажби на трансферния пазар – по-специално Тони Къри и Франк Грей – предизвикаха бърз спад в състоянието на Лийдс, като отборът спечели само четири от първите си седемнадесет мача в сезона през сезона 1979–80 . След като феновете призоваха да бъде уволнен, Адамсън подаде оставка през септември 1980 г.

Адамсън беше заменен от бившата звезда на Лийдс и Англия Алън Кларк. Кларк укрепи защитата, гарантирайки, че Лийдс оцелява през сезон 1980–81 , но в първия мач от сезон 1981–82 Лийдс губи с 5–1 от Суонзи Сити и изглежда отборът никога не се възстановява. Предишната водонепроницаема отбрана започна да изпраща голове и отборът изглежда не успя да отбележи. Кларк прекарва свободно на трансферния пазар, по-специално закупувайки Питър Барнс , но въздействието му е слабо – между 12 декември 1981 г. и 6 април 1982 г., отборът вкарва само пет гола в четиринадесет мача от лигата. Лийдс изпадна в края на сезона 1981–82 ; Кларк беше уволнен и заменен от бившия съотборник Еди Грей.

1982–88 Грей и Бремнер: търсене на повишение 

Подгласници: Финал за плейофи от втора дивизия (1986–87)

Полуфиналисти: ФА Къп (1986–87)

Разходите на Кларк оставиха Лийдс в несигурна финансова ситуация и Грей беше принуден да се концентрира върху младежкото развитие, за да възстанови отбора. Грей нямаше пари да харчи за изграждане на отбори и тези играчи, които той разработваше, често бяха разпродавани. Млади играчи, които се появиха през този период, бяха Нийл Аспин , Денис Ървин , Джон Шеридан , Скот Селарс и Боб Тейлър –  всички се радваха на значителен успех в други клубове след напускането на Лийдс. През сезон 1984–85 г. Лийдс отвежда битката за промоция до финалната игра, но губи с 1–0 в гостуването на Бирмингам Сити . Тази игра обаче ще бъде запомнена по грешни причини и от двата клуба поради  хулиганството на стадиона „Сейнт Андрю“ . Феновете на Лийдс разбунтуваха играта, в резултат на което стената се срути и смачка 15-годишно момче до смърт.  Ранени са 96 полицаи, щети на стойност стотици хиляди лири са причинени от вандализъм и графити, а срутената стена смачка и няколко паркирани моторни превозни средства, които не подлежат на ремонт.

Въпреки това, Лийдс стартира 1985–86 зле и изпадането в Трета дивизия се превръща в реална възможност, което кара Грей да бъде уволнен в полза на друг съотборник на Реви, бившият капитан на Лийдс и Шотландия Били Бремнер. Бремнър продължи там, където Грей беше спрял, но му беше също толкова трудно да постигне повишение, въпреки че все пак приближи клуба до успеха. Под ръководството на Бремнер клубът беше победен с 2–1 във финала на плейофа през 1987 г. , след продължения , срещу Чарлтън Атлетик и през същата година беше победен с 3–2 (след продължения) в полуфинала на ФА Къп. , губейки от бъдещите победители Ковънтри Сити . През октомври 1988 г., когато отборът стои на 21-ва позиция във Втора дивизия, Бремнър е уволнен, за да отстъпи място на Хауърд Уилкинсън .

1988–96 Хауърд Уилкинсън: повторно възникване 

Спечелени отличия: Първенство на първа дивизия (1991–92), Първенство на втора дивизия (1989–90), Черити Шийрд (1992)

Финалисти: Купа на футболната лига (1995–96)

Уилкинсън се зае с изграждането на екип, способен да промотира. Основните попълнения включват Гордън Страхън от Манчестър Юнайтед , Вини Джоунс , Мел Стърланд , Лий Чапман и Крис Феърклоу . Той също така започна да привлича играчи от младежкия отбор, включително Дейвид Бати (всъщност продукт на ерата на Бремнър) и Гари Спийд . През сезон 1989–90 Лийдс най-накрая спечели повишение в Първа дивизия след отсъствие от осем години. Лийдс беше повишен като шампион на втора дивизия.

Уилкинсън продължи да възстановява отбора, изхвърляйки играчи като Джоунс, който беше привлечен специално, за да се справи с физиката на втородивизионния футбол, и привлече Джон Лукич (първото подписване на клуба за 1 милион паунда), Крис Уайт и Гари Макалистър . Клубът завърши сезона 1990–91 на 4-то място в Първа дивизия и бордът продължи да отпуска пари на разположение на Уилкинсън, позволявайки подписванията на Тони Дориго , Стив Ходж , Род Уолас и Ерик Кантона .

На следващия сезон Лийдс спечели пред Манчестър Юнайтед в първенството на Първа дивизия , последното преди Първа дивизия да се превърне във Висша лига . Титлата беше осигурена в предпоследния мач за сезона, когато Лийдс победи Шефилд Юнайтед с 3: 2, а Манчестър Юнайтед загуби от Ливърпул. Отборът на Уилкинсън можеше да се похвали с може би най-добрата полузащита в Лигата под формата на Страчън, Бати, Макалистър и Спийд.

Сезонът 1992–93 започна многообещаващо, като Лийдс победи Ливърпул с 4–3 Черити Шийлд . Уилкинсън се бе насочил към ггрупите на Шампионската лига на УЕФА, но напредъкът беше спрян от Рейнджърс , който победи Лийдс в двата мача,сблъсък  наречен “Битката за Великобритания”. Ерик Кантона беше продаден на съперника си Манчестър Юнайтед за 1,2 милиона британски лири, а Лийдс изглеждаше неспособен да се съгласува – отборът не успя да спечели гостуване през целия сезон. В крайна сметка Лийдс завърши 17-и в Лигата – три места над изпадането.

Следващият сезон 1993–94 г.  Лийдс завърши на 5-то място в Лигата. Сезон 1994–95 отново повтори успеха си от предния сезон,  Лийдс завършва 5-ти, този път се класира и  за Купата на УЕФА . По-рано нестабилната защита беше подкрепена от Лукас Радебе , който се оказа проницателна покупка. За съжаление Уилкинсън също направи редица противоречиви подписвания, по-специално Карлтън Палмър за 2,6 милиона паунда и Томаш Бролин за 4,5 милиона паунда; последният направи само 19 участия за клуба.

Отборът на Уилкинсън не успя да постигне постояност в изявите си и през сезона 1995–96 Лийдс завърши на 13-та позиция. Лийдс наистина стигна до финала за Купата на лигата , но беше победен с 3: 0 от Астън Вила в разочароващо представяне.

Въпреки пристигането на Найджъл Мартин и Лий Бойър , Лийдс направи лош старт на сезон 1996–97 и след домакинско поражение с 4: 0 от Манчестър Юнайтед, Уилкинсън прекрати договора си. Под ръководството на Уилкинсън Лийдс спечели първенството на първа дивизия, първенството на втората дивизия, Черити Шийлд и стигна до финала за купата на лигата. Хауърд Уилкинсън става вторият най-успешен мениджър на клуба след Дон Реви.

1996–98 Джордж Греъм: Подмладяване 

Лийдс  назначи Джордж Греъм за наследник на Хауърд Уилкинсън; Греъм наскоро беше приключил 12-месечна забрана за футбол за приемане на незаконни плащания в бившия си клуб Арсеналот. Когато Греъм пристигна, той влезе в клуб, където моралът на играчите беше нисък; той започна работа веднага, като подреди защитата на отбора и Лийдс се превърна в специалист по „скучно равенство“, завършвайки сезон 1996–97 на 11 място. Той направи някои проницателни покупки, по-специално Джими Флойд Хаселбайнк и Бруно Рибейро , а също така представи австралийския младеж Хари Кюъл от младежкия отбор. При Греъм, Лийдс завърши Сезон 1997–98 на 5 място, класирайки се за Купата на УЕФА за следващия сезон . Въпреки това, в рамките на няколко седмици от сезона 1998–99 , Греъм напусна Лийдс, за да управлява Тотнъм Хотспър .

1998–2002 Дейвид О’Лиъри: изживяване на мечтата 

Полуфиналисти: Купа на УЕФА (1999–2000), Шампионска лига на УЕФА (2000–01)

Бордът на Лийдс искаше Мартин О’Нийл да поеме работата; натискът от страна на феновете на Лестър Сити обаче означаваше, че О’Нийл остава като техен мениджър. Лийдс избра Дейвид О’Лиъри , помощник-мениджър на Джордж Греъм.

О’Лиъри представи обещаващи младежи като Джонатан Уудгейт , Алън Смит и Стивън Макфейл, за да допълни Хари Кюъл и Иън Харт , които вече бяха установени в първия отбор. Лийдс завърши сезона 1998–99 на 4-то място, като отново се класира за Купата на УЕФА .

Следващият сезон 1999–2000 отбеляза превъзходно представяне в Купата на УЕФА, допълнено от добра форма в лигата, като Лийдс завърши на 3-то място и се класира за Шампионската лига на УЕФА .

За съжаление, имиджът на Лийдс беше опетнен от инцидент през януари 2000 г., включващ Джонатан Уудгейт и Лий Бойър , който остави азиатски студент в болница с тежки наранявания. Процесът срещу Бойър и Уудгейт отне почти две години, преди да приключи съдебното дело , Бойър беше оправдан, а Уудгейт  осъден на общественополезен труд . По време на процеса Бойър изигра едни от най назомнящите си мачове в  кариерата , обаче формата на Уудгейт се влоши и той трябваше да седи често на резервната скамейка.

В Купата на УЕФА Лийдс стигна до първия си европейски полуфинал от 25 години насам  срещу турския шампион Галатасарай . Първият мач на полуфинала се игра в Истанбул , като Лийдс загуби играта 2-0. Резултатът обаче беше помрачен от смъртта на двама фенове на Лийдс Юнайтед, Кристофър Лофтус и Кевин Спейт, които бяха намушкани до смърт при безредици в нощта преди играта.  Лийдс успя да достигне само до равенства  на Елънд Роуд и излезе извън състезанието. Минута мълчание  се провежда всяка година на мача, най-близо до годишнината от инцидента, за да се помнят Кристофър Лофтус и Кевин Спейт.

През сезона 2000–2001 г. Лийдс се радва на грандиозен успех в Шампионската лига , като играе срещу Барселона , Реал Мадрид , Лацио и Милан . В крайна сметка те загубиха на полуфиналите от Валансия .

През сезон 2001–2002 продължиха инвестициите; Роби Фаулър и Сет Джонсън подписаха за обща такса от около 20 милиона британски лири. Лийдс започна сезона ярко, загуби само два от първите си 21 мача и начело на масата на Нова година 2002 г. След това обаче не успяха да спечелят мач от лигата в продължение на два месеца, серия, която включваше мрачно домакинско поражение с 4: 0 от Ливърпул и бяха отстранени от ФА Къп от втородивизиония Кардиф Сити. Лийдс в крайна сметка завърши 5-ти, като по този начин пропусна квалификацията за Шампионската лига на УЕФА. О’Лиъри беше уволнен в края на сезона; причините бяха, че въпреки големите инвестиции в състава, Лийдс не успя да се класира за Шампионската лига в два поредни сезона, а също така имаше съобщения, че О’Лиъри е загубил доверието на някои от играчите.Под ръководството на  О’Лиъри  Лийдс никога не завърши извън топ 5 във Висшата Лига и достигна до  два европейски полуфинала.

Въпреки че широката общественост не беше наясно, председателят Питър Ридсдейл беше взел големи заеми срещу перспективата за разписки от мачовете на Шампионската лига. Тъй като Лийдс не успя да се класира за състезанието, просто нямаше достатъчно пари, за да изплати дълга . Първата индикация, че клубът е имал финансови затруднения, е продажбата на Рио Фердинанд на Манчестър Юнайтед за 30 милиона британски лири, световен рекорд за защитник. О’Лиъри и Ридсдейл публично паднаха заради продажбата.

2002–04 Венейбълс,Рийд,Грей: нов спад 

На 8 юли 2002 г. бившият треньор на Англия и Тотнъм, Тери Венебълс беше представен като наследник на О’Лиъри. Мартин О’Нийл и Стив Макларън също бяха свързани с работата.  Въпреки че Венейбълс е уверен, че ще задържи Фърдинанд, защитникът на Англия е продаден на Манчестър Юнайтед за рекордна сума от 30 милиона британски лири. Напускането на Фърдинанд скоро бе последвано от нападателя Роби Кийн , който се присъедини към Тотнъм за £ 7 милиона в деня на крайния трансфер през август. Бойър също трябваше да напусне, но предложеното преместване в Ливърпул на стойност 9 милиона лири падна в последния момент. Единствените нови пристигащи през лятото бяха Ники Бармби , подписване от Ливърпул за £ 2,5 милиона, и Пол Окон , безплатен трансфер от Уотфорд . Нещата започнаха обещаващо при Венейбълс, Лийдс спечели четири от първите си шест мача във Висшата лига, включително победа с 1: 0 над старите съперници Манчестър Юнайтед и за кратко оглави таблицата. След това обаче резултатите бяха лоши и отборът се нанесе в средата на таблицата.

Докладите за несигурното финансово състояние на клуба продължиха да циркулират, а през януари 2003 г. в трансферният прозорец продадени още ключови играчи: Роби Фаулър , Оливие Дакурт , Лий Бойър и Джонатан Уудгейт , за да изплатят дълга си и да намалят бюджета за заплати . Продажбата на Уудгейт особено разстрои Венейбълс, на когото Ридсдейл обеща, че играчът няма да бъде продаден. Напрежение между двойката, което в крайна сметка доведе до уволнението на Венейбълс, който беше заменен от Питър Рийд . Към момента Лийдс беше в опасност от изпадане, но Рийд спаси Лийдс  с победа с 3: 2 при гостуването на  Арсенал в предпоследния мач за сезона – резултат, който спечели титлата за съперниците Манчестър Юнайтед.

Междувременно Питър Ридсдейл подаде оставка от борда на Лийдс и беше заменен от професор Джон Маккензи, който трябваше да опита да стабилизира клуб с дългове над 100 милиона британски лири.  Лийдс отчита рекордна загуба за Великобритания от 49,5 млн. паунда през октомври 2003 г., което заедно с вече съществуващите 78 млн. паунда определя общия дълг на клуба на 127,5 млн. паунда.

През лятото на 2003 г. Хари Кюъл – който беше към края на договора си – се присъедини към Ливърпул за £ 5 милиона, Лийдс получи само 3 милиона паунда за играча, докато 2 милиона паунда отиде при мениджъра на Кюъл , Бърни Мандич.

При неуспешен старт на сезона 2003–2004 г. Лийдс събра само 8 точки от първите 12 мача в Премиършип и след 6–1, поражение от Портсмут, Рийд беше уволнен. Бившият мениджър Еди Грей беше назначен за служебен мениджър до края на сезона.

Грей продължи тенденцията от последните години за възстановяване отбора  с млади играчи, включително Джеймс Милнър и Арън Ленън . Период от сериозни финансови затруднения доведе до  оферти от нови кандидати за закупуване на Лийдс, включително оферта за 60 милиона £ от Уганда от магната Майкъл Езра ,  , но в крайна сметка отборът е бил продаден в началото на 2004 на консорциум начело с новия председател Джералд Краснър . Отборът продължи да се бори на терена, но Лийдс изпадна в Чемпиъншип в края на сезон 2003–2004 . След потвърждение на изпадането на клуба, управлението на Грей като служебен мениджър беше прекратено. Бившият му асистент, Кевин Блекуел, беше назначен за служебен мениджър за последния мач на сезона, а след това и за постоянен мениджър.

В края на сезона останалите членове на отбора – Пол Робинсън , Доминик Матео , Марк Видука и Алън Смит, бяха продадени и дори Милнър, който Лийдс имаше намерение да запази, трябваше да бъде продаден. На тяхно място Лийдс започна да подписва играчи, готови да приемат по-ниски заплати. В крайна сметка клубът беше принуден да продаде както тренировъчната си игрище за £ 4,2 милиона,така и своя стадион Елънд Роуд, през есента на 2004 година.

2004–07 Блекуел и Уайз: последен сърдечен удар и изпадане в Лига 1

Финалисти: Финал за плейофи в шампионата (2005—06)

На 21 януари 2005 г. Краснър обяви продажбата на 50% дял на Кен Бейтс за £ 10 млн. И Бейтс стана новият председател на клуба, замествайки Краснър.  Тази инвестиция ефективно спаси Лийдс Юнайтед от влизане в администрацията . Преди това Бейтс беше начело на три други футболни клуба от лигата, най-известният стар съперник на Лийдс, Челси.

Блекуел беше принуден да продаде повечето от останалите играчи, включително Арън Ленън; по някакъв начин той успя да изгради екип, използващ наемни играчи и опитни професионалисти към края на кариерата си. Въпреки обещаващата победа в деня на откриването срещу Дарби Каунти, формата на Лийдс в началото на Чемпиъншип 2004–2005 беше малко по-добра от предишния сезон и те прекараха първата половина на кампанията в сериозна опасност от втора поредна изпадане. Формата им постепенно се вдигна, след като клубът беше поет от Бейтс и Лийдс завърши на относително безопасно 14-то място.

С новите играчи, привлечени през лятото, целта на клуба през сезона 2005–2006 беше промоция. Проницателната тактика на Блекуел от Елънд Роуд и атакуващия стил у дома се оказаха много ефективни и до края на февруари той насочи Лийдс към 3-то място в първенството. От този момент нататък обаче Лийдс се срина, спечелвайки само 4 точки от възможните 18 и в крайна сметка трябваше да се задоволи с място за плейоф. В първия кръг на плейофите срещу Престън Норт Енд , Лийдс завърши наравно 1-1 на Елънд Роуд, но след това спечели двубоя за реванш 2-0, за да продължи към финала на плейофа .  Финалът в плейофа се игра на 21 май 2006 г. на стадион „Милениум“ в Кардиф, макар и в мрачно представяне, Лийдс катастрофира до 3-0 финално поражение от Уотфорд . Докато някои фенове прогнозираха, че Лийдс ще отиде по-добре и най-накрая ще се завърне във Висшата лига на следващата година, други бяха загрижени от факта, че с изключение на долните четири отбора, формата на Лийдс, която влиза в плейофи най-лошото от всеки отбор в първенството, като единствените им две победи в последните месеци на кампанията са победата в плейофа срещу Престън и тясната победа с 1-0 срещу изпадналия Крю Александра .

На 10 септември 2006 г. Кевин Блекуел обяви, че до една година клубът ще бъде освободен от дълга. Малко повече от 2 години преди това Лийдс Юнайтед имаше 121 милиона британски лири дълг.

На 20 септември 2006 г., след лош старт на сезона, договорът на Кевин Блекуел е прекратен.  Джон Карвър е назначен за служебен мениджър ,  но след като спечели първия си мач срещу Бирмингам Сити, клубът продължи пет поредни поражения със 17 допуснати гола, преди Карвър да бъде уволнен след само три седмици начело, което видя Лийдс катастрофира в подножието на шампионската таблица. От този момент, въпреки случайни подобрения във формата, Лийдс никога няма да избяга от зоната на изпадащите. Дейвид Гедис пое отговорностите за мача за Купата на лигата срещу Саутенд Юнайтед . Денис Уайз в крайна сметка пое отбора на 25 октомври 2006 г. На 20 ноември 2006 г. бе съобщено, че Кевин Блекуел съди клуба за неправомерно уволнение, след като беше потвърдено, че е уволнен за грубо нарушение, на основание “негативни коментари в пресата за финансите на клуба”.

Уайз започна с подобряване на кондицията на отбора и с привличането на редица играчи под наем, особено Алън Томпсън . За съжаление, той не успя да внесе никаква последователност отстрани (не му помогнаха нараняванията на Томпсън и колегите от новия подпис Торе Андре Фло, след като изигра само 2 мача; Фло не игра отново през този сезон) и до май 2007 г. Лийдс беше изпада от шампионата след влизане в доброволна администрация.

2007: Администрация 

Лийдс влиза в доброволната администрация на 4 май 2007 г., като по този начин получава 10 точки приспадане, което потвърждава изпадането на клуба в Първа лига .  Администрацията се прогнозира от известно време, поради осакатяващи дългове, създадени по време на председателството на Питър Ридсдейл. От своя страна, Ридсдейл отрече, че някоя от текущите ситуации е негова вина,  само дни след като призна, че е било грешка да се позволи на Дейвид О’Лиъри да харчи толкова пищно за играчи.  Кен Бейтс обаче обвини твърдо финансовото състояние на Лийдс заради Ридсдейл и неговия съвет.  KPMG бяха назначени за администратори и след минути след влизането в администрацията продадоха клуба на Leeds United Football Club Limited, собственост на Кен Бейтс, Шон Харви и Марк Тейлър.  На 1 юни 2007 г. 75,20% от кредиторите гласуваха в подкрепа на офертата на Кен Бейтс.  Оставаха само минути от 28-дневния период, през който кредиторите можеха да оспорят обратното изкупуване от Кен Бейтс, HM Revenue & Customs подаде официално предизвикателство,  и клубът отново беше пуснат за продажба.  След надлежно обсъждане на 11 юли 2007 г. KPMG разкри, че за пореден път са избрали офертата на Кен Бейтс.

През уикенда на 21 юли 2007 г. феновете на Лийдс Юнайтед украсиха статуята на Били Бремнър пред стадиона Елънд Роуд с цветя, фланелки и шалове на Лийдс Юнайтед и бележки, носещи съобщения за подкрепа на своя отбор, тъй като несигурността за бъдещето на клуба нараства сред правни спорове между собственици, футболни власти, администратори и HMRC. Някои раздели на пресата прогнозираха (или дори призоваха) за изключването на Лийдс от Футболната лига, но това се смяташе за труден въпрос за Лигата, тъй като никога не е имало прецедент за изгонване на клуб извън долната дивизия.

В крайна сметка лигата санкционира продажбата на Бейтс, без клубът да премине през CVA при “правилото за изключителни обстоятелства”, но наложи приспадане от -15 точки, тъй като Лийдс не спазва правилата на футболната лига на клубовете, излизащи от администрацията.  На 31 август 2007 г. HMRC реши да не преследва по-нататък тяхното правно обжалване, като прие окончателната оферта на Кен Бейтс.

2007–2010, Уайз, Макалистър и Грейсън: третото ниво 

Финалисти: Финал за плейофите на Първа лига (2007–08)

Полуфиналисти: Полуфинал за плейоф на първа лига (2008–2009)

Промоция от Първа лига (2009–10)

След като изчака по-голямата част от лятото наложеното от лигата ембарго за трансфер да бъде премахнато, на Лийдс в крайна сметка беше разрешено да подпише играчи на 7 август 2007 г. Те веднага се заеха да преподписват играчи, чийто заем или постоянни договори са изтекли през лятото, включително опитните Алън Томпсън , Торе Андре Фло  и Каспер Анкергрен .  Бяха внесени и някои нови лица като предишната звезда на Англия до 21 години Дейвид Прътън .Томпсън е награден с капитанската лента поради предишния си опит на високо ниво.  Лийдс спечели първия си мач в третия ешелон 2–1 като гости на Транмиър Роувърс с гол на Трезор Кандол, запечатващ победата в 89-ата минута,  и спечели следващите си шест мача в лигата, за да изравни най-доброто стартиране на клуба в сезона, последно постигнато преди 34 години през сезон 1973–74 ).  В знак на признание за изключителния старт на сезона, Уайз бе определен за Мениджър на месеца в Лига 1 за август  и септември 2007 г.  Въпреки това, след като насочи Лийдс към местата за плейофи, въпреки  приспадане на точки, Уайз противоречиво напусна клуба, за да заеме позиция в новия състав на Кевин Кийгън в Нюкасъл Юнайтед .

На следващия ден бившият капитан на клуба Гари Макалистър , който беше капитан за последно, когато Лийдс спечели първенството на лигата, беше назначен за нов мениджър на клуба  със Стив Стаунтън негов асистент. След Нова година формата на Лийдс започна да се срива зле, отборът измина седем мача без победа на един етап, а до края на март отборът падна до средата на таблицата и надеждите им за промоция изглеждаха разкъсани. Въпреки това,  седем победи от последните им осем мача им осигуриха пето място и място за плейоф; без добре рекламираното приспадане на точки те щяха да завършат втори и да спечелят автоматично повишение. Дедукцията беше силно обжалвана, но това в крайна сметка се провали на 1 май 2008 г., когато независим арбитражен комитет постанови, че Футболната лига е права да даде на Лийдс тази дедукция.

Победата над Джилингам в последния ден на сезона видя,  Лийдс да завършва пети във финалното класиране и си запазва полуфинален  плейоф с Карлайл Юнайтед .  След загуба 2-1 с лошо представяне в първия мач на Елънд Роуд , Лийдс победи Карлайл с 2-0 в Брънтън Парк,за  да резервира първото си участие на Уембли от 12 години и първото си в историята поява на новия стадион “Уембли”. Лийдс загуби плейофа на финала 1–0 от Донкастър Роувърс .

Лийдс изглеждаше неспособен да поддържа някаква последователност; те започнаха добре сезон 2008/09, но загубиха инерция и поредица от лоши представяния ги накара да се изплъзнат от позициите в плейофа. В купите Лийдс беше победен в Paint Trophy  от Родъръм и се бори до четвъртфиналите на Купата на лигата, където беше победен с 2–1 от Дарби. Макалистър е уволнен на 21 декември след поредица от 6 поредни поражения, включително смущаващо поражение от непрофесионалния  Хистън в ФА Къп,  и заменен от мениджъра на Блекпул Саймън Грейсън. Впоследствие Блекпул докладва  Лийдс Юнайтед пред Футболната лига, като твърди, че отхвърля пет подхода от Лийдс, за да разговаря с Грейсън, и че не е приел оставката на Грейсън.

След като Грейсън се утвърди, клубът започна да обръща своите изяви и след поражение от Херефорд Юнайтед на 17 февруари 2009 г. остана непобеден до 13 април, когато най-накрая бяха победени от  Лестър Сити. Въпреки този неуспех, Лийдс се върна пет дни по-късно, за да спечели десетия си мач у дома поред, рекорд, който не бе достигнат от дните на Дон Реви. Победата осигури на Лийдс място в плейофите на Лига 1 за втори пореден сезон. Лийдс се изправи срещу Милуол на полуфиналите в плейофите, след като завърши сезона на Лига 1 на 4-то място, но общо загуби с общ резултат 2–1.

През сезон 2009–10 Лийдс най-накрая се постигна промоция  в Чемпиъншип, тъй като завърши 2-ри в Лига 1 с 86 точки. В Купата на лигата те загубиха от Ливърпул , като загубиха  с 1: 0. В Купата на Англия Лийдс предизвика голямо разстройство в 3-ия кръг, побеждавайки тогавашния шампион от Манчестър Юнайтед с 1: 0 на Олд Трафорд. В 4-ия кръг отборът достигна до равенство 2: 2 с Тотнъм Хотспър, преди да загуби повторението на Елънд Роуд.  Лийдс Юнайтед победи Бристол Роувърс с 2–1 в последната си мач от първенството на сезона и спечели промоция обратно в Чемпиъншип след 3-годишно изгнание в Лига Първа.

На 27 ноември 2008 г. беше разкрито, че през първите 14 месеца на работа под ръководството на Leeds United Football Club Limited клубът е реализирал оперативна печалба от £ 902 000 преди включването на търговия с играчи от оборот от £ 23 249 000.  След като търговията с играчи беше включена, тази печалба нарасна до 4,5 милиона британски лири  . Това беше в пълен контраст с финансовата година до юни 2006 г. от предишните собственици на клубове Leeds United Association Football Club Limited , които загубиха 4,5 милиона британски лири и имаха дългове около 25 милиона британски лири.

2010–2014, завръщане в Чемпиъншип 

Лийдс прекара по-голямата част от следващия сезон в местата за плейофи, но в крайна сметка завърши на  7-мо място – пропускайки  плейофите. Те също завършиха сезона като най-добре подкрепяния клуб в цялата Футболна лига със средна посещаемост 27 299; цифрата на посещаемост също е по-висока от средната посещаемост на 9 клуба от Висшата лига.

През май 2011 г. беше обявено, че председателят на Лийдс Кен Бейтс е купил клуба и е станал собственик на Лийдс.  Преди мача срещу Мидълзбро, феновете на Лийдс протестираха срещу Кен Бейтс за липса на инвестиции в отбора, в което Бейтс отговори, като нарече феновете на Лийдс „идиоти“.

Въпреки осигуряването на повишение в Чемпиъншип, Грейсън беше уволнен, след като не успя да постигне повишение във Висшата лига.  Нийл Уорнок беше назначен за нов мениджър на клуба на 18 февруари, като първоначалният му договор продължи до края на сезона 2012–2013.

На 21 ноември 2012 г. базираната в Близкия изток група за дялови инвестиции GFH Capital финализира сделка за продължително поглъщане на Лийдс, като спечели 100% дял в клуба. Беше обявено също, че Кен Бейтс ще остане като председател до края на сезона 2012–2013 и след това ще стане президент на клуба.  Поглъщането беше официално завършено на 21 декември 2012 г.

2014–2017, ерата на Челино 

На 5 април Челино успява да обжалва с независимия QC Тим Кер да поеме клуба. Поглъщането приключи на 10 април, като компанията на Cellino, Eleonora Sport Limited, купи 75% от акциите на клуба.  Два месеца по-късно неопитният Дейв Хокадей е изненадващо назначен за старши треньор, като Джуниър Луис е нает за негов помощник.  Решението беше посрещнато с изненада и гняв от феновете на Лийдс Юнайтед,  и само след 70 дни двойката беше уволнена от Челино. Дарко Миланич бе даден на поста старши треньор през септември 2014 г., но напусна клуба на следващия месец. На 1 ноември 2014 г. Нийл Редфърн е потвърден за нов старши треньор.

На 1 декември 2014 г. Челино беше дисквалифициран от Футболната лига, след като получи документи от италиански съд, където беше признат за виновен за укриване на данъци.  Той беше дисквалифициран от управлението на клуба до 10 април 2015 г., а на 24 февруари 2015 г. Челино обяви, че няма да се връща в клуба, след като забраната му приключи.  Редфърн беше заменен от Уве Рослер като старши треньор през лятото на 2015 г., но самият Рослер беше заменен от Стив Еванс само след няколко месеца в ролята.

На 30 октомври 2015 г. Челино договори принципна сделка с Leeds Fans Utd за продажба на мажоритарен дял в клуба.  Когато е помолен законно да се ангажира с период на изключителност, за да позволи да започне надлежна проверка , той се отказва.

На 2 юни 2016 г. Гари Монк бе назначен за нов старши треньор, замествайки Стив Евънс .

На 4 януари 2017 г. италианският бизнесмен Андреа Радрицани закупи 50% дял в клуба от Масимо Челино.

В края на сезона 2016/17 Лийдс на косъм пропусна плейофите в Шампионата. Лийдс беше в позициите за плейофи през по-голямата част от сезона, преди лошото представяне във финалните мачове да ги падне до седмо място. Това се усложнява от нокаутирането му в четвъртия кръг на ФА Къп от отбора на непрофесионалнияа Сатън Юнайтед 1–0, който по това време беше на 84 места и 4 дивизии под Лийдс Юнайтед.

2017 – до момента, ерата на Радрицани, завръщане във Висшата лига 

Спечелени отличия: Чемпиъншип (2019–20)

Полуфиналисти: Плейофи в шампионата Полуфинал (2018–19)

На 23 май 2017 г. Радрицани обяви 100% изкупуване на Лийдс Юнайтед, купувайки останалите 50% акции от предишния съсобственик Масимо Челино , като Радрицани пое изцяло собствеността на клуба.  Гари Монк подаде оставка като старши треньор два дни след поглъщането, след един сезон в клуба, в който ги изведе до седмо място.  През юни 2017 г.,  Томас Кристиансен е обявен за нов старши треньор на Лийдс,който  се присъедини от АПОЕЛ .  Това беше последвано от Радрицани, който въведе Leeds United Ladies обратно в собствеността на Лийдс Юнайтед. Също през юни, Радрицани завърши закупуването на Елънд Роуд , връщайки стадиона на клуба, който не го притежаваше от 2004 г.

На 24 април беше обявено, че Лийдс Юнайтед ще тръгне на турне в Мианмар в периода след кампанията 2017–18 и въпреки преследването през 2017 г. на рохингите , което е описано от ООН като етническо прочистване,  две игри се състояха. На 24 май 2018 г. Лийдс обяви, че 49ers Enterprises са купили акции в клуба, за да станат миноритарен инвеститор. 49ers Enterprises е бизнес подразделението на НФЛ от Сан Франциско 49ers , собственост на Дениз Дебартоло Йорк , Джед Йорк и Джон Йорк .

Хегинботъм беше уволнен от Лийдс на 1 юни 2018 г., след като беше в клуба само четири месеца. Аржентинският мениджър Марсело Биелса бе избран за нов мениджър на клуба на 15 юни, подписвайки двугодишен договор с опция за трета година. По този начин той стана най-добре платеният мениджър в историята на Лийдс Юнайтед.

В началото на управлението на Биелса Лийдс направи впечатляващ старт и след девет мача Лийдс беше на върха на шампионата. След редица контузии и загуба с 2: 1 от Блекбърн Роувърс на 20 октомври, Лийдс попадна в местата за плейофи,  само за да се върне на върха четири дни по-късно след победа с 2: 0 срещу Ипсуич Таун.  Поражението с 4-1 при Уест Бромвич Албион на 10 ноември върна Лийдс обратно на 3-то място; отбора обаче прекара Коледа в горната част на таблицата, след като спечели следващите седем поредни мача, като последната от тях беше победа с 3: 2  над Астън Вила на 23 декември, тъй като Лийдс обърна мача от 2: 0с победен гол на Кемар Руф  в 95-та минута.

Преди победа с 2: 0 над  Дарби на 11 януари 2019 г.,  мениджърът Биелса призна, че е изпратил шпионин на тренировъчния игрище в Дарби,  след появата на съобщения в пресата, че мъж е бил забелязан предишния ден извън тренировъчното игрище. Мениджърът на Дерби Франк Лампард беше критичен към метода на Биелса.  На 12 януари Лийдс Юнайтед публикува изявление в отговор на инцидента. Мениджърът на Тотнъм Хотспър Маурисио Почетино описа инцидента като „не е голяма работа“ и нещо обичайно в Аржентина.  Мениджър на Манчестър Сити на въпроса за Биелса поради неговите скаутски методи Пеп Гуардиола го определи като „най-добрия“ и „всеки, който работи с него, е по-добър играч и отборите са по-добри. Ето защо той е специален мениджър и специален човек “.  На 15 януари EFL обяви, че ще разследва инцидента. С интензивна медийна контрол върху това, което е измислен “Spygate” в медиите,  Биелса обяви на пресконференция на 16 януари 2019 г., когато той даде подробен анализ на изследванията си на PowerPoint презентация на събралите се медии и журналисти, с подробности за неговата педантичност, задълбоченост и подготовка спрямо опонентите му,с присъстващи журналисти, които го описват като „коучинг майсторски клас“ и „гений“.  Сагата „Spygate“ на Bielsa е разрешена на 18 февруари, когато Лийдс е глобен от £ 200 000 от EFL за нарушение на част от правило 3.4 от Регламента за EFL („Във всички въпроси и транзакции във връзка с Лигата, всеки клуб трябва да се държи един с друг с Клуба и Лигата с най-добрата си воля. “)  , като EFL също обявява ново правило като резултат, че отборите не могат да гледат тренировки на опозицията до 72 часа преди игра.  Впоследствие беше разкрито от Биелса, че той сам е платил глоба от £ 200 000.

След като беше сред първите две места заедно с Норич Сити през по-голямата част от сезона, с останали четири мача от сезона, Лийдс все още остана втори , с три точки от третото място и на път за автоматично повишение във Висшата лига . Въпреки това, отборът продължи да губи три от останалите си четири мача, включително шоково поражение с 1: 2 срещу 10 души  от Уигън Атлетик, което доведе до Шефилд Юнайтед да ги изпревари по   голова разлика,  като по този начин загуби  автоматично повишение като цяло от шест точки зад Шефилд Юнайтед . Този период включваше 1-1 равенство като  домакини на Астън Вила, където спорен гол вкара Матеуш Клих, след като играч на Астън Вила лежеше контузен, Марсело Биелса нареди на отбора си да позволи на Астън Вила да отбележи и изравни в отговор. Този резултат гарантира завършване на 3-то място в лигата и осигури участие в плейофите за промоция на шампионат

Това беше първата кампания за плейофи в Лийдс, след като си върнаха промоцията обратно в шампионата EFL.  Лийдс имаше няколко ключови играчи контузени за плейофите загуби  с 4-3 от  Дарби Каунти в плейофите , след като спечели с 1-0 на Прайд Парк в първия мач, преди да загуби обратния домакински мач 4–2, за да изпрати клуба за друг сезон в Чемпиъншип.

През сезон 2019–20 Лийдс най-накрая приключи 16-годишното си заклинание без футбол от Висшата лига. На 17 юли Уест Бром не успя да победи Хъдърсфийлд Таун, който гарантира промоция от Чемпиъншип във Висшата лига за белите.

Лийдс спечели лигата, след като завърши сезона с десет точки пред втория Уест Бромвич Албиън.