Джон „Джак“ Чарлтън , роден на 8 май 1935 г. в Ашингтън, е бивш английски футболист и треньор, играл на поста централен защитник. Като национал на Англия става световен шампион на първенството през 1966 г. в Англия и бронзов медалист на Евро 1968 в Италия, а като футболист на Лийдс (където прекарва цялата си кариера) печели по веднъж всички домашни турнири, както и два пъти Купата на панаирните градове. Още през първата си година като треньор печели наградата за треньор на годината. По-късно, през 1990 г., като наставник на Ирландия извежда тима до първото му участие на световно първенство, където ирландците стигат до четвъртфинал. Офицер на Ордена на Британската империя и член на Английската футболна зала на славата. През 2006 г. е избран от феновете в идеалния отбор на Лийдс за всички времена.
Клубна кариера
Въпреки че произлиза от футболно семейство – освен брат му Боби, професионално с този спорт се занимават и техните чичовци Джак Милбърн (Лийдс и Брадфорд Сити), Джордж Милбърн (Лийдс и Честърфийлд), Джим Милбърн (Лийдс и Брадфорд Парк Авеню) и Стан Милбърн (Честърфийлд, Лестър и Рочдейл), а братовчед на майка им е една от легендите на Нюкасъл Джеки Милбърн, Джак Чарлтън отхвърля поканата за проби в Лийдс и започва работа като миньор в мината, в която работи и баща му. Тежката работа обаче не му се нрави и скоро след това напуска и решава да кандидатства за работа в полицията и все пак да приеме поканата за проби в Лийдс.Тъй като приятелският мач на Лийдс, в който трябва да играе, съвпада като време с интервюто в полицията, той избира да играе в мача и впоследствие е одобрен и приет в школата на тима.
След като преминава през младежкия, третия и дублиращия отбор, в края на април 1953 г. Чарлтън дебютира за първия отбор на Лийдс в последния мач от сезона във Втора английска дивизия. На разбора преди мача не получава персонални указания какво се очаква от него и затова пита треньора Рейч Картър каква му е задачата, а Картър отговаря „Провери колко бързо може да куца централният им нападател“. През следващите две години Чарлтън отбива военната си служба в Придворната кавалерия, като през това време изиграва само още един мач за Лийдс. През септември 1955 г. се завръща в отбора и се превръща в титуляр, допринасяйки за класирането на второ място и спечелването на промоция за Първа английска дивизия. По средата на следващия сезон губи титулярното си място, отчасти и заради навика да купонясва до ранни зори.През сезон 1957/1958 обаче печели обратно титулярното място и променя начина си на живот след сватбата си с Пат Кемп в началото на 1958 г. През 1960 г. Лийдс изпада във втора дивизия и през следващите два сезона завършва в дъното на класирането. Новият треньор и бивш съотборник на Чарлтън Дон Реви го пробва като нападател, но по-късно го връща в полузащитата. Чарлтън не е особено очарован от факта, че играе в отбор без амбиции, докато в същото време брат му Боби е една от звездите на Манчестър Юнайтед и това си личи по поведението му. Реви е готов да го продаде, но първо треньорът на Ливърпул Бил Шенкли отказва да плати 30000 лири за него, а треньорът на Манчестър Юнайтед Мат Бъзби, който принципно е съгласен с офертата, решава на вземе на проби по-млад полузащитник. По време на тези преговори Чарлтън отказва да подпише нов договор с Лийдс, но ядосан от нерешителността на Бъзби преподписва и обещава на Реви по-професионално отношение от своя страна. За сезон 1962/1963 Реви прави множество промени в отбора, давайки път на по-млади и нови играчи като Норман Хънтър, Джони Джайлс, Били Бремнър, Питър Лоримър и др., а Чарлтън се превръща в един от стълбовете в отбрана, получавайки от треньора свободата да организира защитната линия на тима. Лийдс значително подобрява представянето си и завършва на пето място, а през 1964 г. печели шампионата на втора дивизия и промоция за елита.
Това е началото на един много успешен за отбора период от десетина години, в който той за първи път в историята си успява трайно да се превърне в един от водещите тимове не само в Англия, но и в евротурнирите. Успехите обаче идват с цената на репутацията на отбор, който играе твърдо и дори грубо и в автобиографията си Чарлтън признава, че начинът, по който са постигнати те го кара да се чувства неудобно. През сезон 1964/1965 Лийдс записва серия от 25 мача без загуба, а борбата за титлата с Манчестър Юнайтед е ожесточена. В последния кръг Лийдс се нуждае от победа срещу Бирмингам, но стига само до 3:3 с изравнителен гол на Джак Чарлтън и остава на второ място заради по-лошото си голово съотношение. Същата година тимът губи и финала за ФА Къп срещу Ливърпул. През следващия сезон Лийдс отново завършва на второ място и прави забележителен дебют в евротурнирите, стигайки до полуфинал за Купата на панаирните градове, загубен от Реал Сарагоса след допълнителен трети мач. Чарлтън отбелязва победния гол във втория (2:1) и почетния гол при загубата с 3:1 в допълнителния мач. По-рано, в първия мач от третия кръг срещу Валенсия, играчите на Лийдс изпитват на свой гръб грубата игра на противника, а четвърт час преди края инцидент с участието на Чарлтън води до влизането на полиция на терена и прекъсване на мача за над десет минути. Чарлтън се включва в една от атаките на своя тим, но при борбата за позиция първо е ритнат, а после ударен с юмрук, след което разярен започва да преследва своя опонент по целия терен (без да успее да го удари), а голяма част от играчите на двата отбора заформят меле.Чарлтън и един играч на Валенсия са изгонени от игра, а впоследствие Футболната асоциация провежда разследване и наказва англичанина с 20 лири, въпреки че съдията на мача заявява в негова защита, че не той е виновен за инцидента. През сезон 1966/1967 Лийдс финишира на четвърто място в първенството, стига полуфинал за ФА Къп и финал за Купата на панаирните градове, където губи с общ резултат 2:0 от Динамо Загреб. През 1967 г. Джак Чарлтън печели наградата за Футболист на годината в Англия, като любопитното е, че предишната година за такъв е избран брат му Боби. През 1968 г. Юнайтед печели Купата на панаирните градове, надделявайки над Ференцварош с общ резултат 1:0, а Чарлтън отбелязва един гол при равенството с Хибърниън в третия кръг. Лийдс печели и Купата на лигата след победа с 1:0 над Арсенал. През този сезон Чарлтън измисля хитър трик, когато неговия отбор изпълнява корнер – той застава на голлинията пред вратаря, а когато топката е центрирана, се позиционира така, че да попречи или дори да направи невъзможно за вратаря да излезе и хване топката – тази тактика води до няколко гола в полза на Лийдс и поражда ожесточени спорове в медиите и между феновете, като преобладаващото мнение е, че Чарлтън формално не нарушава правилата, но действията му не са в духа на играта. Чарлтън сам се отказва от нея, когато в един мач срещу Евъртън вратарят Гордън Уест от своя страна застава зад далечната греда и след изпълнението на корнера със засилка скача и боксира топката точно преди тя да стигне до Джак, който очаква да вкара лесен гол на празна врата, като при това забива коленете си в гърба на Чарлтън. След няколко поредни опита, в които стига близо до целта, през 1969 г. Лийдс печели шампионската титла за първи път в историята си. Следващият сезон започва отлично за Лийдс и Чарлтън – тимът печели Чарити Шийлд след победа с 2:1 над Манчестър Сити и победен гол на Джак. „Белите“ имат реален шанс за спечелване на още три трофея, но се проваля и в трите. Първо Евъртън натрупва солидна преднина и печели предсрочно шампионската титла. За КЕШ Лийдс отпада на полуфинал от Селтик с общ резултат 3:1, като в предишните кръгове водената от Чарлтън защита не допуска нито един гол. Най-близко до триумф Юнайтед е в турнира за ФА Къп, но в първия мач срещу Челси завършва 2:2 (първият гол е дело на Джак) и губи преиграването с 2:1, като изравнителния гол за Челси десетина минути преди края на мача идва след като Чарлтън изоставя нападателя, който трябва да пази, за да преследва да отмъсти на друг играч, който малко преди това го е изритал. Рано през сезон 1970/1971 Чарлтън се забърква в скандал, заявявайки в телевизионно предаване, че имал малко черно тефтерче, в което записвал имената на играчите, които искал да фаулира за отмъщение. Футболната асоциация започва разследване, но го намира за невинен. Джак признава, че никога не е притежавал такова тефтерче, но наум си водел списък с играчи, които в миналото са го фаулирали грубо и срещу които имал намерение при удобна възможност да играе твърдо, но в рамките на правилата. През този сезон Лийдс за пореден път остава на второ място, този път на точка зад Арсенал, но за сметка на това триумфира в последното издание на Купата на панаирните градове преди да бъде заменена от Купата на УЕФА. Чарлтън вкарва общо три гола на Сарпсборг и Спарта Прага, а на финала „Белите“ надделяват над Ювентус с общ резултат 3:3 и повече голове на чужд терен. Като последен носител на трофея Лийдс има шанса да остави купата завинаги в свое притежание, но губи с 2:1 специалния плейоф срещу Барселона, победител в първото издание. През 1972 г. отново по драматичен начин Лийдс остава на крачка от титлата, губейки от Улвърхамптън в последния кръг, като по този начин изостава на точка от Дарби Каунти. Все пак Юнайтед имат повод за радост, защото печелят първата в историята си ФА Къп, а с нея Джак Чарлтън попълва колекцията си от титли на домашната сцена. През следващия сезон заради контузия на полуфинала на ФА Къп той изиграва едва 25 мача във всички турнири, а след като не успява да се възстанови за финала срещу Съндърланд, обявява края на кариерата си.
- Като футболист
Лийдс
- Първа английска дивизия:
- Шампион (1): 1969
- Вицешампион (5): 1965, 1966, 1970, 1971, 1972
- Втора английска дивизия:
- Шампион (1): 1964
- Вицешампион (1): 1956
- ФА Къп:
- Носител (1): 1972
- Финалист (2): 1965, 1970
- Купа на Лигата:
- Носител (1): 1968
- Чарити Шийлд:
- Носител (1): 1969
- Купа на панаирните градове:
- Носител (2): 1968, 1971
- Финалист (1): 1967
- Англия
- Световно първенство по футбол:
- Шампион (1): 1966
- Европейско първенство по футбол:
- Трето място (1): 1968
- Домашно първенство на Великобритания:
- Шампион (4): 1965, 1966, 1968, 1969
- Вицешампион (1): 1967
- Като треньор
- Мидълзбро
- Втора английска дивизия:
- Шампион (1): 1974
- Англо-шотландска купа:
- Носител (1): 1976
- Индивидуални отличия
- Футболист на годината в Англия: 1967
- Треньор на годината в Англия: 1974
- Филипс Спортен мениджър на годината: 1987, 1988, 1989, 1993
- Офицер на Ордена на Британската империя: 1974
- Член на Английската футболна зала на славата: 2005