Уилям Джон Чарлз е роден на 27 декември 1931 г. в Уелс, Суонзи. Той беше най-добрият играч на Лийдс Юнайтед в епохата преди ерата Дон Реви. Към днешна дата той се смята за един от най-големите играчи от Обединеното кралство. За най-добрият британски играч, който напуска острова и опита късмета си на континента.
Като младо момче тренира в младежките отбори на Суонси Таун, но поради младата си възраст никога не е играл в отбора за възрастни на Суонзи. През 1948 г. разузнавачи от Лийдс Юнайтед го забелязват. По време на тестовете в Йоркшир ,Уелсецът беше изпробван на различни позиции. Десен защитник, централен и дори ляв защитник. Тези изпълнения убедиха треньорския щаб на Юнайтед и Чарлз стана играч на Лийдс Юнайтед. В първата си среща на резервите Джон играе като централен защитник, а треньорът му назначава да покрие Били Хюлистън, който няколко дни по-рано в мача между Англия и Шотландия разпилява английската защита. Мачът завърши без гол, а Хюлистън след мача трябваше да признае, че Чарлз е един от най-добрите защитници, срещу когото е играл. През същата година Джон дебютира в срещата на първия отбор на Лийдс, като също играе като централен защитник. Три години по-късно Джон Чарлз започна да бъде налаган като централен нападател и тогава започна дискусията на каква позиция трябва да играе. Той става пълен нападател през сезон 1952/53. Този ход се оказа страхотен. Уелсенецът вкара гол в своя дебют за тима. Сезон по-късно той вкара цели 42. След години игра на Elland Road. Играейки не само в първа, но и във втора лига, Чарлз се превърна в една от най-големите звезди на острова. Тогава Ювентус Торино предложи оферта за него. Старата госпожа плати за Чарлз 65 000 паунда, което по онова време беше трансферен рекорд в Англия. Мнозина се чудеха как ще се справи могъщият нападател в друга футболна култура. Тези страхове се оказаха неоснователни. Чарлз, както и в Лийдс, също и в Юве, отбеляза при дебюта си. През първия сезон той спечели титлата на голмайстор, най-добър играч, а също така спечели и Скудетото, което спечели още два пъти по късно. През 1959 г. той завършва на трето място в класацията за Златната топка, губейки от звездите на Реал Мадрид Алфреден Ди Стефано и Реймънд Копа. В Италия Чарлз получи прякора „Il Gigante Bouno“, което означава гръцки гигант. Чарлз, въпреки че надделява над своите съперници, никога не е бил наказан. Докато Джон Чарлз завладява Апенинския полуостров, силата на Лийдс Юнайтед бавно нараства в Англия. Дон Реви искаше Уелския национал да играе в този отбор. Юнайтед плати огромни сума на Ювентус, но Чарлз, свикнал с италианската лига, забрави как да играе на острова. В 11 мача той вкара само 3 гола, като най-накрая заби рекорда си до 153 гола за Лийдс. Недоволният Реви го продаде на Рома същата година за сума, дори по-висока от тази, за която замина за Ювентус. Чарлз вече не си възвърна предишната форма и малко по-късно се завърна в Уелс, където бавно наближаваше края на кариерата си в Кардиф Сити.
Джон Чарлз е необичаен герой. Легенда на два клуба. Изключително ценен в страната и по света. През 1997 г. е избран за най-добър чужденец в Италия, изпреварвайки такива знаменитости като Диего Марадона, Мишел Платини и Марио ван Бастен. Сър Боби Робсън го постави наравно с Джордж Бест, Диего Марадона и Пеле. Считаше го за единствения играч, достигнал световна класа на две различни позиции. Учтивият гигант, който ходи на мачовете в Лийдс до края на дните си, почина на 21 февруари 2004 г. Една от трибуните на Elland Road, както и една от улиците около стадион на Лийдс е кръстена на Джон Чарлз.