Зимата на 1991/92,първенството на Английската първа дивизия е в разгара си.По това време точно бях се запалил по футбола на острова от в-к Албион.Един отбор,за който чух за първи път се съревноваваше с Манчестър Ю за първото място. Симпатичен отбор,с бели екипи и играеш не лош футбол.Този отбор се казваше Лийдс Юнайтед.Направи ми впечатление,след няколко кръга и размяна на временното първо място,взех да отделям все повече внимание на Лийдс.
И така седмица след седмица,кръг след кръг,белия отбор продължаваше в това вихрено темпо да тормози червените дяволи от Манчестър.А аз,все повече се улавях че треперя и стискам палци в подкрепа на Йоркшърци.Тогава нямаше интернет,нямаше сателитна телевизия,нямаше информация както сега.С един мой приятел,по голям от мен и фен на Ковънтри,пускахме ТОТО 1 и ходихме да се черпим с коняк.Ха ха ха,не знам защо се сетих за това,но спомени какво да се прави.Та така,от него почнах да научавам че този бял отбор,който все повече подкрепях, е бил с велика история през 60-те и 70-те години.Той ми разказваше за финала за КЕШ в Париж срещу Байерн Мюнхен през 1975 година.Как един френски съдия е прецакал Лийдс Юнайтед,и за гнева на феновете на Лийдс след мача.Разказваше ми за Джеки Чарлтън,че прякора му е бил “жирафа“,как е играл през цялата си кариера за Лийдс Юнайтед,а брат му Боби Чарлтън за Манчестър Юнайтед.
Слушах в захлас,и не можех да проумея как не бях чувал за този отбор,бях като в приказка,и тази приказка се казваше Лийдс Юнайтед.
И така,дойде мача 12/01/1992 година с кукумявките от Шефилд Уензди на техния стадион,спечелен от Лийдс с 1-6.Уауууу страхотно,това бе момента когато си казах,да това е отбора .Следваха победи и добри резултати,белия отбор беше все така близо до първото място,нещата се нареждаха,аз вече бях истински фен на този отбор,нищо не можеше да ме спре да подкрепям Лийдс.Подписахме с Кантона,вече знаех всички играчи в отбора,Бати,Спийд,Чапмън,Макалистър,братята Уолъс,Лукич,Страхън,Дориго,Ферклъф,Стърланд,Ходж и т.н.и т.н.,да не ги изброявам всички,че и без това се отплеснах.
26/04/1992 година,оставаха два кръга до края на първенството,Лийдс гостуваше на Шефилд Юнайтед и спечели мача 2-3,по късно същия ден Манчестър загуби своя мач,и така един кръг преди края на първенството,белия отбор беше шампион на Англия.Фантастично,велико,неописуемо на другия ден като прочетох във вестника,СЛЕД 18 ГОДИНИ ЛИЙДС ЮНАЙТЕД ОТНОВО ШАМПИОН НА АНГЛИЯ.
Вече бях фен от всякъде,броях дните докато излезе следващия брой на вестник Албион и списание Албион.Чаках следващия сезон да започне,мечтаех да видя тениска на Лийдс на живо,а да имам си беше чист мираж(ето защо,сега когато има възможност,съм решил да ги събера всички тениски през годините).
Така си минаваше лятото на 1992 г.,наближаваше месец Август,а от там и първенството на Англия,но вече с новото си име Висша лига.Така Лийдс Юнайтед остана в историята,като последен шампион на старата първа дивизия.
Сезона започна с мача на Уембли,за купата Черити Шийлд,между шампиона на Англия, Лийдс Юнайтед и носителя на ФА Къп, Ливърпул.Мача беше велик,който го е гледал ще потвърди,хеттрик на Кантона,Лийдс спечели трофея с 4-3.По късно през есента вече не помня кой месец,чрез вестник Албион си поръчах две видео касети на Лийдс.
Едната този мач на Уембли,и мача с Уимбълдън от сезон 1992/1993 г.Другата точно тази велика история на отбора от 60-те и 70-те години.Бях на седмото небе,гледах ги два пъти един след друг, и бях горд че съм фен на Лийдс.
Първия кръг започна с победа над Уимбълдън с 2-1.Очаквах повторение на предния сезон, и нова титла,но за съжаление се случи точно обратното.Лийдс завърши сезона на 17-то място,без спечелен мач като гост,само със 7 равенства.Няма значение си казах,важното че се спасихме от изпадане.Тогава за първи път разбрах,че в трудните моменти на отбора се разбира истинската любов на феновете.И то как,бях сигурен че обичам Лийдс Юнайтед още повече от предния шампионски сезон,тогава беше лесно,шампиони,победа на Уембли,но сега беше важното в трудния момент.
Всеки сезон започваше с надежда за шампионска титла и най малко с добро представяне.Следващите два сезона 1993/1994 и 1994/1995,този отбор на който вече бях луд фен от 2-3 години,завърши на 5-то място в първенството и се утвърди отново в елита на Англия.За кампанията 1994/1995 и 1995/1996,малко бях загубил информация за отбора,тъй като през септември на 1994 г.,влезнах в нашата родна казарма и там до март 1996 г.,почти нямаше кой знае от къде да се черпи информация, и да се следи отбора,помня че следях класирането от в-к Футбол.Любимия ми в-к Албион,беше престанал да съществува ,ако не се лъжа.На 24/03/1996,година загубихме финала на Уембли за купата на лигата от Астън Вила с 3-0.Неприятно,но 10 дни по рано бях се уволнил от казармата и още бях на гребена на вълната от еуфорията на така чаканото уволнение.
Следващия сезон започна с ранното освобождаване на Хауърд Уилкинсън,това се случи на 10/09/1996 г.Това бе края на ерата на Уилко,продължила 8 години,през което време отбора се изкачи отново сред най добрите тимове в Англия.И самия треньор се нареди в историята на Лийдс Юнайтед,до великия Дон Реви.На негово място беше назначен Джордж Греъм, една легенда на Арсенал.След един посредствен сезон 1996/1997,Лийдс завърши на 11-то място в първенството,а в четвърти кръг на ФА Къп отстрани Арсенал на Хайбъри с 0 -1 с гол на Лий Бойър.Следващия сезон 1997/1998 отново бяхме на 5 място.
След две години начело на Лийдс,Джордж Греъм бе заменен от Дейвид О’ Лиъри .
За неговото управление като треньор всички знаем от 1998-2002 г.,отбора никога не остана извън петицата,игра два полуфинала в Европа,за УЕФА и Шампионската лига.През отбора преминаха невероятни играчи, като Видука,Найджъл Мартин ,Фърдинанд,Фауър,Дейвит Бати се беше завърнал отново в родния си клуб.Отбора беше известен с прозвището бебетата на О’ Лиъри,заради младите таланти който беше наложил в първия състав.Точно по това време изгряха имената на Алън Смит ,Хари Кюъл,Йън Харт,Стивън Макфейл,Пол Робинсън и още много много играчи.За мен като фен,това беше върха на щастието,Лийдс вървеше само нагоре и ми се виждаше, че всичко е безоблачно.Чаках отново титлата.
Дойде 2002,януари отбора отпадна за ФА Къп в третия кръг от Кардиф,и сякаш всичко се сгромоляса,без да бях разбрал все още.А и още не бях срещал друг Български фен на Лийдс.Бях започнал да си задавам въпроса,сам съм други няма ли?
Края на първенството,завършихме отново 5-ти,изпуснахме квотите даващи право за Шампионската лига.Настъпи финансовата неразбория в отбора,започна разпродажба на играчи,продажбата на Елънд Роуд.Липсата на пари все повече притискаше отбора.Белия отбор в който бях се влюбил преди 10 години губеше почва под краката си.Дейвид О’ Лиъри напусна,започваше нещо което никой фен предполагам,че не му е минавало през ума.
На 08/07/2002 г.на поста мениджър на Лийдс Юнайтед,беше назначен
бившия треньор на националния отбор на Англия,Тери Венейлбълс.Въпреки всички бъркотии в отбора,Лийдс стартира по великолепен начин,с две победи.Домакинска срещу Манчестър Сити с 3-0,и победа като гости на Уест Бромич Албиън с 3-1.Настроението и усмивката,се завърнаха по лицето ми и най вече надеждата за добър сезон.Но след това всичко се обърна,почнахме да редим загуби и се замесихме сериозно в борбата за оцеляване.Положително беше че на хоризонта се появи нов талант в лицето на Джеймс Милнър.Той направи своя дебют за Лийдс Юнайтед на 10/11/2002,като смяна на Джейсън Уилкокс за последните шест минути от мача.С това включване,Милнър стана втория най млад играч,направил дебюта си във Висшата Лига,на възраст от 16 години и 309 дни.На боксинг дей същата година,Джеймс Милнър,стана най младия играч на 16 години и 356 дни, отбелязвал гол във Вишата Лига,при победата над Съндърланд с 2-1.Сезона продължи все така зле,на 21/03/2003 бе освободен Венейбълс,неговия пост зае Питър Рийд.След невероятен мач и победа 2-3 при гостуването на Арсенал,Лийдс си гарантира оцеляването.Завършихме сезона на 15-то място.Но това не носеше никакво успокоение,отбора бе пред фалит.Рийд издържа на поста до ноември 2003 г.,и бе заменен от Еди Грей,но нищо положително не се получи до края на сезона.След 14 години в елита на Англия,Лийдс Юнайтед завърши на пред последно място и изпадна в Чемпиъншип.
Бях онемял и разбит,какво се случваше?Защо?Моят отбор,белите от Йоркшир.Изпадат.Небето се бе разцепило и ада беше слязъл на земята.Чувствах се толкова безсилен.Толкова надежди, толкова добри моменти,всичко избледня.
Но сърцето говореше друго,ти си горд фен на Лийдс Юнайтед завинаги.Това се случва, но ще отмине.Повтарях си Лийдс Юнайтед е моя отбор,в този момент заставам с цялото си сърце в подкрепата му.И наистина колкото повече затъваха нещата в следващите години,толкова повече обичах отбора.Невероятно,но факт.
Следващия сезон 2004/2005 в Чемпиъншип,под ръководството на Кевин Блекуел,завършихме на 14-то място.А през 2005/2006 се класирахме на финала от плейофите,където загубихме с 3-0 от Уотфорд,и така очакваното бързо завръщане във Висшата Лига се изпари.През есента на 2006,начело на отбора пристигна Денис Уайз.Нещата не изглеждаха розови,Лийдс Юнайтед затъваше все повече и повече.Накрая на сезона 2006/2007 се случи немислимото,отбора бе поставен в администрация и наказан с отнемане на 10 точки.Лийдс завърши последен и изпадна в Лига 1.За първи път в своята история отбора беше на толкова ниско стъпало в йерархията на Английския футбол.
Какво се случваше,за втори път в рамките на 3 години,Лийдс изпадаше.Сезона в Лига 1,2007/2008 започна с -15 точки.Но отбора успя да се вдигне и още в първите пет кръга стопи тази разлика .Както изглеждаше,веднага щяхме да се върнем в Чемпиъншип.Но съдбата не мислеше така.Първо Денис Уайз напусна,посока Нюкасъл,за по висока длъжност.На кормилото се качи Гари Макалистър, и изведе отбора до финалния мач от плейофите.Отново загуба,този път от Донкастър,отбор който никога не е бил над Лийдс в класирането през цялата си история.Какво?Още един сезон в Лига 1.Но за съжаление не беше още само един.Новия треньор се казваше Саймън Грейсън.Сезон 2008/2009 загубихме плейофите от Милуол.
Точно през този период,вече на компа реших да напиша в търсачката Лийдс Юнайтед.Ха,и за моя голяма изненада излезе стария форум, тези който го посещаваха го знаят.Не съм бил сам,имало и други фенове в България на Лийдс Юнайтед.Нещо прекрасно в морето от проблеми около отбора.
Точно в този момент се роди LUFENCHO.😀
Следващата година 2009/2010,нещата потръгнаха,Йоркширци бяха на първо място и то със разлика.Но при Лийдс,нещата не са толкава прости.След нова година зациклиха мачовете.Края на сезона,08/05/2010,мача срещу Бристол Роувърс, задължителна победа ако не искахме отново кошмара на плейофите да се стовари срещу нас.Мача тръгна зле останахме с 10 човека и с гол пасив.Но второто полувреме Лийдс обърна мача.И след три години в Лига 1,се завърна в Чемпиъншип.Няма да си кривя душата чувствах се,сякаш се върнах в онзи априлски ден на 1992 г.,когато станахме Шампиони.Емоцията беше същата,геройте други.
2010/2011,Лийдс беше на крачка от местата даващи право на плейофите,но останахме седми.2011/2012 на 14-то място,2012/2013 на 13-то,2013/2014 на 15-то.
Отбора навлезе в години на посредственост,смениха се на треньорския пост Нийл Уорнък,Браян Мъкдърмът, Дейвид Хокадей, Дарко Миланич и ред собственици,си прехвърляха акции.
През април 2014 г. Масимо Челино закупи 75% от клуба,и надеждата за по добро бъдеще отново беше на дневен ред.Сезон 2015/2016 както всеки преден сезон започваше с оптимизъм и завършваше с разочарование от крайното класиране,започнахме с Уве Рьослер на кормилото ,завършихме сезона с Стив Евънс и фаталното 13-то място.През лятото на 2016 амбициите който демонстрира клуба с привличането на Гари Монк,както и Пабло Ернандес и защитника Понтус Янсон, добавиха нова доза оптимизъм за добро класиране през сезон 2016-17 и не напразно въпреки ,че Лийдс Юнайтед не достигна плейофите и завърши на 7-мо място,представянето в крайното класиране беше най доброто от 6 години насам ,от както Саймън Грейсън и белите завършиха също на 7 -мо място през сезон 2010-11 .Продължиха цирковете,съдебните дела и наказанията за Масимо Челино,това допринасяше допълнителна доза негативизъм както в клуба така и сред привържениците на Лийдс Юнайтед.
И така седмица след седмица,кръг след кръг,белия отбор продължаваше в това вихрено темпо да тормози червените дяволи от Манчестър.А аз,все повече се улавях че треперя и стискам палци в подкрепа на Йоркшърци.Тогава нямаше интернет,нямаше сателитна телевизия,нямаше информация както сега.С един мой приятел,по голям от мен и фен на Ковънтри,пускахме ТОТО 1 и ходихме да се черпим с коняк.Ха ха ха,не знам защо се сетих за това,но спомени какво да се прави.Та така,от него почнах да научавам че този бял отбор,който все повече подкрепях, е бил с велика история през 60-те и 70-те години.Той ми разказваше за финала за КЕШ в Париж срещу Байерн Мюнхен през 1975 година.Как един френски съдия е прецакал Лийдс Юнайтед,и за гнева на феновете на Лийдс след мача.Разказваше ми за Джеки Чарлтън,че прякора му е бил “жирафа“,как е играл през цялата си кариера за Лийдс Юнайтед,а брат му Боби Чарлтън за Манчестър Юнайтед.
Слушах в захлас,и не можех да проумея как не бях чувал за този отбор,бях като в приказка,и тази приказка се казваше Лийдс Юнайтед.
И така,дойде мача 12/01/1992 година с кукумявките от Шефилд Уензди на техния стадион,спечелен от Лийдс с 1-6.Уауууу страхотно,това бе момента когато си казах,да това е отбора .Следваха победи и добри резултати,белия отбор беше все така близо до първото място,нещата се нареждаха,аз вече бях истински фен на този отбор,нищо не можеше да ме спре да подкрепям Лийдс.Подписахме с Кантона,вече знаех всички играчи в отбора,Бати,Спийд,Чапмън,Макалистър,братята Уолъс,Лукич,Страхън,Дориго,Ферклъф,Стърланд,Ходж и т.н.и т.н.,да не ги изброявам всички,че и без това се отплеснах.
26/04/1992 година,оставаха два кръга до края на първенството,Лийдс гостуваше на Шефилд Юнайтед и спечели мача 2-3,по късно същия ден Манчестър загуби своя мач,и така един кръг преди края на първенството,белия отбор беше шампион на Англия.Фантастично,велико,неописуемо на другия ден като прочетох във вестника,СЛЕД 18 ГОДИНИ ЛИЙДС ЮНАЙТЕД ОТНОВО ШАМПИОН НА АНГЛИЯ.
Вече бях фен от всякъде,броях дните докато излезе следващия брой на вестник Албион и списание Албион.Чаках следващия сезон да започне,мечтаех да видя тениска на Лийдс на живо,а да имам си беше чист мираж(ето защо,сега когато има възможност,съм решил да ги събера всички тениски през годините).
Така си минаваше лятото на 1992 г.,наближаваше месец Август,а от там и първенството на Англия,но вече с новото си име Висша лига.Така Лийдс Юнайтед остана в историята,като последен шампион на старата първа дивизия.
Сезона започна с мача на Уембли,за купата Черити Шийлд,между шампиона на Англия, Лийдс Юнайтед и носителя на ФА Къп, Ливърпул.Мача беше велик,който го е гледал ще потвърди,хеттрик на Кантона,Лийдс спечели трофея с 4-3.По късно през есента вече не помня кой месец,чрез вестник Албион си поръчах две видео касети на Лийдс.
Едната този мач на Уембли,и мача с Уимбълдън от сезон 1992/1993 г.Другата точно тази велика история на отбора от 60-те и 70-те години.Бях на седмото небе,гледах ги два пъти един след друг, и бях горд че съм фен на Лийдс.
Първия кръг започна с победа над Уимбълдън с 2-1.Очаквах повторение на предния сезон, и нова титла,но за съжаление се случи точно обратното.Лийдс завърши сезона на 17-то място,без спечелен мач като гост,само със 7 равенства.Няма значение си казах,важното че се спасихме от изпадане.Тогава за първи път разбрах,че в трудните моменти на отбора се разбира истинската любов на феновете.И то как,бях сигурен че обичам Лийдс Юнайтед още повече от предния шампионски сезон,тогава беше лесно,шампиони,победа на Уембли,но сега беше важното в трудния момент.
Всеки сезон започваше с надежда за шампионска титла и най малко с добро представяне.Следващите два сезона 1993/1994 и 1994/1995,този отбор на който вече бях луд фен от 2-3 години,завърши на 5-то място в първенството и се утвърди отново в елита на Англия.За кампанията 1994/1995 и 1995/1996,малко бях загубил информация за отбора,тъй като през септември на 1994 г.,влезнах в нашата родна казарма и там до март 1996 г.,почти нямаше кой знае от къде да се черпи информация, и да се следи отбора,помня че следях класирането от в-к Футбол.Любимия ми в-к Албион,беше престанал да съществува ,ако не се лъжа.На 24/03/1996,година загубихме финала на Уембли за купата на лигата от Астън Вила с 3-0.Неприятно,но 10 дни по рано бях се уволнил от казармата и още бях на гребена на вълната от еуфорията на така чаканото уволнение.
Следващия сезон започна с ранното освобождаване на Хауърд Уилкинсън,това се случи на 10/09/1996 г.Това бе края на ерата на Уилко,продължила 8 години,през което време отбора се изкачи отново сред най добрите тимове в Англия.И самия треньор се нареди в историята на Лийдс Юнайтед,до великия Дон Реви.На негово място беше назначен Джордж Греъм, една легенда на Арсенал.След един посредствен сезон 1996/1997,Лийдс завърши на 11-то място в първенството,а в четвърти кръг на ФА Къп отстрани Арсенал на Хайбъри с 0 -1 с гол на Лий Бойър.Следващия сезон 1997/1998 отново бяхме на 5 място.
След две години начело на Лийдс,Джордж Греъм бе заменен от Дейвид О’ Лиъри .
За неговото управление като треньор всички знаем от 1998-2002 г.,отбора никога не остана извън петицата,игра два полуфинала в Европа,за УЕФА и Шампионската лига.През отбора преминаха невероятни играчи, като Видука,Найджъл Мартин ,Фърдинанд,Фауър,Дейвит Бати се беше завърнал отново в родния си клуб.Отбора беше известен с прозвището бебетата на О’ Лиъри,заради младите таланти който беше наложил в първия състав.Точно по това време изгряха имената на Алън Смит ,Хари Кюъл,Йън Харт,Стивън Макфейл,Пол Робинсън и още много много играчи.За мен като фен,това беше върха на щастието,Лийдс вървеше само нагоре и ми се виждаше, че всичко е безоблачно.Чаках отново титлата.
Дойде 2002,януари отбора отпадна за ФА Къп в третия кръг от Кардиф,и сякаш всичко се сгромоляса,без да бях разбрал все още.А и още не бях срещал друг Български фен на Лийдс.Бях започнал да си задавам въпроса,сам съм други няма ли?
Края на първенството,завършихме отново 5-ти,изпуснахме квотите даващи право за Шампионската лига.Настъпи финансовата неразбория в отбора,започна разпродажба на играчи,продажбата на Елънд Роуд.Липсата на пари все повече притискаше отбора.Белия отбор в който бях се влюбил преди 10 години губеше почва под краката си.Дейвид О’ Лиъри напусна,започваше нещо което никой фен предполагам,че не му е минавало през ума.
На 08/07/2002 г.на поста мениджър на Лийдс Юнайтед,беше назначен
бившия треньор на националния отбор на Англия,Тери Венейлбълс.Въпреки всички бъркотии в отбора,Лийдс стартира по великолепен начин,с две победи.Домакинска срещу Манчестър Сити с 3-0,и победа като гости на Уест Бромич Албиън с 3-1.Настроението и усмивката,се завърнаха по лицето ми и най вече надеждата за добър сезон.Но след това всичко се обърна,почнахме да редим загуби и се замесихме сериозно в борбата за оцеляване.Положително беше че на хоризонта се появи нов талант в лицето на Джеймс Милнър.Той направи своя дебют за Лийдс Юнайтед на 10/11/2002,като смяна на Джейсън Уилкокс за последните шест минути от мача.С това включване,Милнър стана втория най млад играч,направил дебюта си във Висшата Лига,на възраст от 16 години и 309 дни.На боксинг дей същата година,Джеймс Милнър,стана най младия играч на 16 години и 356 дни, отбелязвал гол във Вишата Лига,при победата над Съндърланд с 2-1.Сезона продължи все така зле,на 21/03/2003 бе освободен Венейбълс,неговия пост зае Питър Рийд.След невероятен мач и победа 2-3 при гостуването на Арсенал,Лийдс си гарантира оцеляването.Завършихме сезона на 15-то място.Но това не носеше никакво успокоение,отбора бе пред фалит.Рийд издържа на поста до ноември 2003 г.,и бе заменен от Еди Грей,но нищо положително не се получи до края на сезона.След 14 години в елита на Англия,Лийдс Юнайтед завърши на пред последно място и изпадна в Чемпиъншип.
Бях онемял и разбит,какво се случваше?Защо?Моят отбор,белите от Йоркшир.Изпадат.Небето се бе разцепило и ада беше слязъл на земята.Чувствах се толкова безсилен.Толкова надежди, толкова добри моменти,всичко избледня.
Но сърцето говореше друго,ти си горд фен на Лийдс Юнайтед завинаги.Това се случва, но ще отмине.Повтарях си Лийдс Юнайтед е моя отбор,в този момент заставам с цялото си сърце в подкрепата му.И наистина колкото повече затъваха нещата в следващите години,толкова повече обичах отбора.Невероятно,но факт.
Следващия сезон 2004/2005 в Чемпиъншип,под ръководството на Кевин Блекуел,завършихме на 14-то място.А през 2005/2006 се класирахме на финала от плейофите,където загубихме с 3-0 от Уотфорд,и така очакваното бързо завръщане във Висшата Лига се изпари.През есента на 2006,начело на отбора пристигна Денис Уайз.Нещата не изглеждаха розови,Лийдс Юнайтед затъваше все повече и повече.Накрая на сезона 2006/2007 се случи немислимото,отбора бе поставен в администрация и наказан с отнемане на 10 точки.Лийдс завърши последен и изпадна в Лига 1.За първи път в своята история отбора беше на толкова ниско стъпало в йерархията на Английския футбол.
Какво се случваше,за втори път в рамките на 3 години,Лийдс изпадаше.Сезона в Лига 1,2007/2008 започна с -15 точки.Но отбора успя да се вдигне и още в първите пет кръга стопи тази разлика .Както изглеждаше,веднага щяхме да се върнем в Чемпиъншип.Но съдбата не мислеше така.Първо Денис Уайз напусна,посока Нюкасъл,за по висока длъжност.На кормилото се качи Гари Макалистър, и изведе отбора до финалния мач от плейофите.Отново загуба,този път от Донкастър,отбор който никога не е бил над Лийдс в класирането през цялата си история.Какво?Още един сезон в Лига 1.Но за съжаление не беше още само един.Новия треньор се казваше Саймън Грейсън.Сезон 2008/2009 загубихме плейофите от Милуол.
Точно през този период,вече на компа реших да напиша в търсачката Лийдс Юнайтед.Ха,и за моя голяма изненада излезе стария форум, тези който го посещаваха го знаят.Не съм бил сам,имало и други фенове в България на Лийдс Юнайтед.Нещо прекрасно в морето от проблеми около отбора.
Точно в този момент се роди LUFENCHO.😀
Следващата година 2009/2010,нещата потръгнаха,Йоркширци бяха на първо място и то със разлика.Но при Лийдс,нещата не са толкава прости.След нова година зациклиха мачовете.Края на сезона,08/05/2010,мача срещу Бристол Роувърс, задължителна победа ако не искахме отново кошмара на плейофите да се стовари срещу нас.Мача тръгна зле останахме с 10 човека и с гол пасив.Но второто полувреме Лийдс обърна мача.И след три години в Лига 1,се завърна в Чемпиъншип.Няма да си кривя душата чувствах се,сякаш се върнах в онзи априлски ден на 1992 г.,когато станахме Шампиони.Емоцията беше същата,геройте други.
2010/2011,Лийдс беше на крачка от местата даващи право на плейофите,но останахме седми.2011/2012 на 14-то място,2012/2013 на 13-то,2013/2014 на 15-то.
Отбора навлезе в години на посредственост,смениха се на треньорския пост Нийл Уорнък,Браян Мъкдърмът, Дейвид Хокадей, Дарко Миланич и ред собственици,си прехвърляха акции.
През април 2014 г. Масимо Челино закупи 75% от клуба,и надеждата за по добро бъдеще отново беше на дневен ред.Сезон 2015/2016 както всеки преден сезон започваше с оптимизъм и завършваше с разочарование от крайното класиране,започнахме с Уве Рьослер на кормилото ,завършихме сезона с Стив Евънс и фаталното 13-то място.През лятото на 2016 амбициите който демонстрира клуба с привличането на Гари Монк,както и Пабло Ернандес и защитника Понтус Янсон, добавиха нова доза оптимизъм за добро класиране през сезон 2016-17 и не напразно въпреки ,че Лийдс Юнайтед не достигна плейофите и завърши на 7-мо място,представянето в крайното класиране беше най доброто от 6 години насам ,от както Саймън Грейсън и белите завършиха също на 7 -мо място през сезон 2010-11 .Продължиха цирковете,съдебните дела и наказанията за Масимо Челино,това допринасяше допълнителна доза негативизъм както в клуба така и сред привържениците на Лийдс Юнайтед.
През януари 2017 ,Челино продаде 50% от дела си като собственик на клуба на друг италианец Андреа Радризани,като същия през лятото на 2017 придоби всички акции на клуба и стана 100% собственик на Лийдс Юнайтед,същото лято закупи обратно и светинята на Лийдс Юнайтед стадион Елънд Роуд и така отново той е собственост на клуба от 2004 година насам.За новия сезон за треньор беше назначен Томас Кристиансен ,но беше продаден Крис Ууд.Лийдс стартира по безапелационен начин и оглави класирането с 5 победи и 3 равенства,но никой не предполагаша какво отново се готви на Лийдс след коледния период от съдбата ,същия стар спад на формата и отново това 13-то място в крайното класиране.Но преди това през януари 2018 Кристиансен беше заменен от Пол Хекингботом,който остана начело на Лийдс само до месец юни и беше освободен след само 4 победи от 16 мача.О не пак ли едно и също всеки сезон и едно и също всяко пролет ,разочарование ,тъга и безсилие ме обземаше отвсякъде,но въпреки всичко аз оставах и оставам завинаги фен на Лийдс Юнайтед.
Лятото на 2018 започна ,както много лета преди това с разочарование от предходния сезон ,но към юни отново излизах от това състояние и започваше епизода НОВА НАДЕЖДА.Този път нещата изглеждаха много по професионално и смислено ,на кормилото на отбора застана величието в световния футбол Аржентинеца Марсело Биелса,казах си нещо не съм разбрал ,това за нашия Лийдс ли се отнася,не можех да повярвам и въпреки всичко този сезон 2018/19 реших,че няма да се надявам докато всичко не стане факт.Лийдс Юнайтед започна зашемятаващо и поведе класирането,като казвам зашеметяващо не фиксирам само резултатите а и самата игра.Бях в шок в положителния смисъл на думата, не бях вижда Лийдс да играе такъв страхотен смислен футбол може би от времето на Дейвид О Лиъри.Всички вярваха ,че този сезон ще е нашия и ще се върнем в Премиър Лийг,но аз не исках да се настройвам и после пак да ходя като лунатик цяло лято от яд от поредното разочарование,както и се случи по между другото.През целия сезон Лийдс не падна по ниско от 4 -то място ,а даже през повечето време беше водач в класирането,но уви няма да сме Лийдс ако нещо не се обърка през пролетта и изпуснем директната промоция.След поредни издънки ,срещу Уигън и Брентфорд отбора изпадна от местата даващи право на директна промоция и Лийдс завърши на трето място.ОООООО плейофи ,най големия ми страх ,че няма да успем през плейофите винаги ме е следвал,Лийдс никога до момента не е печелил през плейофи повишение и този път нямаше да е по различно.В първия мач бихме Дарби Каунти с 0-1,но в втория се готвеше поредния удар от сериала ПРОВАЛ НА ЛИЙДС ЮНАЙТЕД,загубихме с 2-4 и така всичко се срути ,но този път бяхме толкова близко.Сезон 2018-19 завърши по този начин.Казах си кога, кога,кога най после ще дойде и нашето време,ще чакаме още.
Лято 2019,Марсело Биелса подписа за още една година,отбора играе страхотно и най вече чувството в мен е ,че тази година най после ще се случат нещата,незнам така ги усещам ,винаги съм бил предпазлив в оптимизма си,но сега твърдо вярвам ,че ще успеем.
В главата ми изплува само една фраза и тя е…НЯМА ДА СЕ ОТЪРВЕТЕ ОТ НАС, ЛИЙДС ЮНАЙТЕД СЕ ЗАВРЪЩА…..
Всяко ново начало,е нова надежда!
Вече почти 30 години съм фен на този отбор,като че ли беше вчера цялата тази история.
В две неща съм сигурен,първото е че Лийдс Юнайтед ще се завърне рано или късно,там където му е мястото.А то е в елита на Англия………ВЕЧЕ СМЕ ПОЧТИ НА КРАЯ,НЕ ОСТАНА.И второ,че ще остана фен на отбора завинаги.Надявам се че,още по добрите моменти предстоят.
Всяко ново начало,е нова надежда!
Вече почти 30 години съм фен на този отбор,като че ли беше вчера цялата тази история.
В две неща съм сигурен,първото е че Лийдс Юнайтед ще се завърне рано или късно,там където му е мястото.А то е в елита на Англия………ВЕЧЕ СМЕ ПОЧТИ НА КРАЯ,НЕ ОСТАНА.И второ,че ще остана фен на отбора завинаги.Надявам се че,още по добрите моменти предстоят.
Лийдс Юнайтед завинаги!
Горд съм,и се чувствам късметлия и привилегирован, че съдбата ме срещна с този велик отбор.🙏
WE ARE LEEDS 🤛
ALAW 🤛
MOT🤛