Едуин ” Еди ” Грей (роден на 17 януари 1948 г. в Глазгоу ) е бивш футболист и треньор на Шотландия . Грей беше културно крило , което беше неразделен член на легендарния отбор на Лийдс Юнайтед от 60-те и 70-те години, по-късно два пъти ставайки мениджър на клуба.

През 2000 г. Грей бе избран за третия играч на най-великия Лийдс Юнайтед за всички времена, надминат само от капитана на клуба му, Били Бремнър (No1) и Джон Чарлз (No2). Той бе избран в отбора на Лийдс Юнайтед за всички времена. Двата му гола срещу Бърнли през 1970 г. участват в „Най-великите 100 гола на Лийдс Юнайтед“ – вторият от които е широко смятан за най-великия гол  на Лийдс Юнайтед за всички времена и наскоро представен в „Таймс“ като една от петте най-велики гола. На 9 май 2013 г. Грей също е назначен за футболен посланик в Лийдс Юнайтед . Грей  беше въведен в английската Зала на славата на 25 септември 2013 г. на вечерта на наградите в Манчестър.

Еди е играл в 12 международни мача за Шотландия между 1969 и 1977 г. Освен двата си престоя като мениджър в Лийдс, Грей е управлявал и Уитби Таун , Рочдейл и Хъл Сити през 1980-те.

Грей беше младежки национал на Шотландия . Той имаше амбиции да подпише за отбора ,които подкрепяше Селтик , но подписа професионален договор с Лийдс Юнайтед на 16-годишна възраст. Грей направи първия си дебют в отбора на Нова година 1966 г., по-малко от три седмици преди 18-ия си рожден ден, и ще продължи на играе за клуба почти 20 години. Крило в класическата форма, Грей беше награден в световния футбол заради способността му да бие противоположни пълни защитници с умения, темпо и мисъл. Тъй като екипът на Лийдс нараства като ръст и опит през 60-те години, Грей се превръща в жизненоважен компонент на екипа.

През 1968 г. той беше в отбора на Лийдс, който спечели дубъла за Купата на лигата и Купата на панаирните градове , вкарвайки победните голове и в двата полуфинала, включително и запомнящия  се индивидуален гол срещу Дарби Каунти на Брайън Клъф в полуфинала на купата на Лигата.  Тогава той беше важна част от отбора, който спечели шампионата на Лигата година по-късно, като изигра 33 мача и вкара 5 гола, по време на сезон, в който Юнайтед щеше да спечели рекорден брой шампионски точки и да загуби само два мача по пътя към покоряване на Лигата. През 1970 г. обаче той ще направи най-известната си поява с екипа  на Лийдс.

Екипът преследваше уникален требъл от шампионата на Лигата, Купата на Англия и Европейската купа с Грей в искряща форма. Той вече бе вкарал онова, което много фенове на Лийдс наричат ​​най-великият гол на играч на Лийдс – соло бягане покрай няколко играчи на Бърнли, което включваше премествания и плъзгане, докато по някакъв начин стигна до позиция за стрелба от позиция на голлинията от вляво на целта – когато дойде денят му на Уембли за финала за Купата на Англия през 1970 г. срещу Челси .

Лелият бек на Челси бе Дейвид Уеб , когото за 90-те минути и продълженията Грей надлежно измъчваше. Уеб отново и отново оставаше зад гърба му или гледаше по грешен начин, докато Грей минаваше покрай него безброй пъти, включително едно бягане, където прорязваше вътре на „по-слабия“ си десен крак и блъскаше изстрел в напречната греда. Въпреки че Лийдс доминираше в мача, играта все пак завърши 2–2 и се изискваше преиграване – Грей бе изпълнил корнера, който позволи на Джак Чарлтън да открие резултата. В преиграването Челси промени тактиката и постави по-безкомпромисния Рон Харис за опека на Грей и в резултат на това опасността на Грей беше потушена, Харис тежко нарани Грей с брутален удар в задната част на коляното. Челси спечели с 2: 1 и   Уеб беше този, който вкара победния гол. Лийдс загуби състезанието в шампионата на Лигата от Евертън, а полуфиналът на Европейската купа от Селтик , като по този начин завърши без нищо.

Започват честите битки на Грей с контузии и той пропуска повече от половината от сезона 1970–71, по време на който Лийдс отново изпусна шампионата на Лигата, но печели Купата на панаирните градове за втори път срещу Ювентус . Отново намира опустошителната си форма за част от сезона 1971–72, в който е част от отбора, който унищожава Манчестър Юнайтед и Саутхемптън последователно на Елънд Роуд , 5–1 и 7–0; кадрите от мача и от двете игри ще станат емблематични. По-късно през същия сезон той участва в отбора, който спечели финала за Купата на Англия през 1972 г. срещу Арсенал и участва отново в следващия финал за купата,който Лийдс изненадващо загуби от Съндърланд . Той пропусна спорното поражение от Милан за Купата на носителите на купи от УЕФА през 1973 г. и пропусна по-голямата част от сезона през 1973–74 г.благодарение на повече проблеми с контузиите, когато Лийдс отново спечели титлата в Лигата. Тези наранявания бяха станали толкова чести, че когато Брайън Клъф наследи Дон Риви в Лийдс Юнайтед, той започна първата си среща в отбора, заявявайки, че ако Еди Грей беше кон, той отдавна щеше да бъде застрелян. 

Изпълнението му на крилото спечели известната почит от Реви, че когато играе на сняг, не оставя следи .  Грей игра в отбора, който стигна до финала на Европейската купа през 1975 г. в Париж, с участието си в домакинската победа срещу испанския шампион Барселона в полуфинала, по време на който Грей ще измъчваше защитата на Барселона през целия мач , позволявайки на Лийдс да доминира. Той обаче бе оставен извън стартовия състав за финала от мениджъра Джими Армфийлд , който Лийдс щеше да загуби противоречиво от Байерн Мюнхен . В тази кампания участва и по-малкият му брат Франк, които също бяеше преминали през редиците на Елънд Роуд. Това беше песента на великия отбор на Дон Реви (самият Реви беше напуснал година по-рано, за да поеме поста мениджър на Англия) и съотборниците на Грей започнаха да напускат клуба. До началото на 80-те Грей беше единственият играч от която и да е част от ерата на Реви, който все още беше в клуба (въпреки че Питър Лоримър и Дейвид Харви по-късно щяха да се върнат). Превърнат в ляв бек, Грей продължи кариерата си и беше в отбора, който изпадна при ръководството на бившия си съотборник Алън Кларк през 1982 година.

Нещастният рекорд на Грей заради контузиите означава, че кариерата му за националния отбор Шотландия е кратка . Той изигра само 12 мача и пропусна Световната купа през 1974 г. поради контузия. В ерата на твърдите мъже – Бремнър, Харис, Смит и др., Грей никога не е получавал наказателен картон в кариерата си.